Не ме докосвай, чуваш ли, недей!
Докосването трябва да е чисто.
Във него трябва слънцето да грей,
като роса да е лъчисто.
Докосването трябва ветрове ...
Що значи да мечтаеш,
що значи Любовта ти да отрича общите мечти,
що значи, когато искаш някъде да се скатаеш,
за да не бъдеш пречка вече Ти.
Що значи да разбираш някой, ...
Душата ми е обляна в мъка...
потънала в мрак, скована...
красота и утеха намира единствено в мрака...
светът ми тъне в нощ без звезди,
без луна на небето... ...
Забравих да ти кажа онзи ден,
когато кацнах аварийно на земята,
че марсианците не са за мен,
не ме докосна лунната соната.
Говорих с тридушевни същества, ...
Да можеше само през моите очи да погледнеш,
за миг да разгледаш света според мен.
Да видиш по пясъка как стъпваме бавно
и как морето се радва за този наш ден!
Да можеше само с моите ръце да погалиш ...
Сиви локви разлял е дъждът по паважа.
Вън студено е – сняг заваля!
Първа пролетна приказка как да разкажа –
вие вятър и мръзнат цветя?!
В самодивската вечер, напевно-шептяща, ...
ЗАВРЪЩАНЕ
Лавини от пепели, натрупани с времето,
пропукани сриват се, политат, свистят...
натежалите пясъци, напоени със бремето,
устояват, но колко ли още и как ?! ...
ВЕТРЕНСКИ ЧУДЕСА
Тук дните кацат като пеперуди
– и носталгично тъжни, и щастливи –
на дясната ми длан денят се буди,
на лявата ми длан нощта заспива... ...
Не ме докосвай като че съм стъклена.
Леглото може после и да плащаме.
Задръжките си вече аз съм смъкнала.
Ненужно е с любов да се захващаме.
Не спирай тока. Недей да ме обичаш. ...
Ден, който остана неразбран
Духна топъл вятър - довя тъга,
мисли тъжни се втурнаха с дъжда,
поляха цвете с навъсена глава,
без смисъл радостта потъна в калта. ...
Бих избола очите си сини
и на тяхно място бих сложила маслини,
за да имам нейния тъмен, топъл поглед.
Навярно моите изглеждат ти студени
и затова мислиш все за нея, ...
От край до край
Ще те уловя с миглите си и ще те вплета в косата си.
Ще те зазидам в бръчките около окото.
После ще те пусна и ще те помилвам
и най-подир ще те отдалеча от злото. ...
Многолик е животът, всевластен.
Твърде сух за безтебно преглъщане.
Остани, да вървиме нататък!
Нека тръгнем, пък дори да е връщане.
Нека спомен ръждив ни подскаже, ...
Затрупани са дневните страдания.
Откъслечните вопли и стенания.
Корава длан потропва по китарата.
Забравата е в мисълта за славата.
Как лесно се късат струните китарни. ...
Големи капки падат по голото ми тяло
и чакат във забрава едно спокойствие
така желано.
А капките си падат и нежно ми нашепват
за любов, за забрава, за тишина и за наслада ...