Животът ми ще свърши някой ден –
в единствен миг оттук ще си отида.
Светът ще се усмихва и след мен
и пак звезди с любов ще му намигат!
Прашинки сме сред вечния всемир, ...
Слънце на небето, откъде идеш?
Никога ли не спиш, вечно ли в синьо се люлееш?
Как без думи красиви песни пееш...
Зад каменния прозорец скрих моето небе.
Прашните стени оцветих в перфектно синьо - лазурното море. ...
Прекъснат е един живот,
изпълнен със сила...
Очите не поглеждат вече с ироничните искри...
Усмивката на устните се е стопила...
Земя, студена, го прие и скри! ...
Едно сърце с крила на пеперуда,
две думички в очите ти рисува,
като перце - по вятъра танцува
с нощ и ден, живота в миг редува.
Хиляди сълзи в земята тихо спят. ...
Много злоба натрупах до торбата със мъжки лъжи...
Пих горчивото вино на безмилостни удари...
От безсмислени срещи и стари приятелства крих
малкото, дето занапред исках да имам...
През морето от делници - и на път за своята лобна скала - ...
Спечелих неотдавна битка със Смъртта.
Излязох победител -
не поради факта, че съм силен.
Това, което ме спаси - бе ЛЮБОВТА,
в едно лице и тяло - точно твоето, ЛЮБИМА! ...
Спах.
Събудих се студен и блед под Стария Дъб
край Долината на Безкрайните Халюцинации.
Бях се озовал там чрез помощта на астрални сили
и никога не ще се завърна обратно. ...
Пролет
И тази неспокойна зима вече си отива,
развигорът пак лудува като лани.
Животът се събужда. Сякаш самодива
луната се прокрадва зад облаци съдрани. ...
Бях бременна с тъга. Не се сърди.
Не исках да узнаеш, че те чакам.
Тъгата малко рано се роди.
Пових я в одеялото на мрака.
Изкъпах я в сълзи. И все по теб. ...
Жената след любов е най-красива,
а въздухът е оглушал от нежност.
На дъжд ухае младата коприва,
на млечна царевица. Своя жезъл
властелинът на страстта прибрал е ...
из "Зимни приказки"
Баба Марта брашънце мелила е цяла нощ.
Пресни питки от сърце да направи пълен кош.
Да омеси сутринта бяло пухкаво тесто
и да опече в пещта зачервени питки сто. ...
Тая вечер, на спирката - сам,
аз очаквам да мине трамвая.
Ето, чувам го - идва насам,
но дали ще си в него - не зная.
Ако там си - ще мина край теб, ...
Идвам при теб с наведена глава, чакам плодовете ти,
докосващи небето, да прегърнат засрамената ми снага.
Гъсеницата, щъкаща покрай тях, в пеперуда се превърна,
време е да надигна рамена и с поглед някак да опитам да ги върна.
Нося дървен стол да се повдигна, той се изкачва ...
ВИК ОТ БЕЗДНАТА
“И тръгнаха деветте небеса. И светът закръжи...”
“Петото слънце”, ацтекска митична епическа поема
“Каква бездна от време пред нас и зад нас...”
Марк АВРЕЛИЙ ...
Паля пак цигара от цигара,
димът просмука се в стените
и мисля си за тази болка стара,
дали вината е във нас самите...
Минават дните - бързо, неусетно, ...
Обичам те, Човечество. И жаля те.
По кръв вървиш през векове, епохи.
Добро и зло във тебе се сражават,
разпъват те от полюс чак до полюс.
На гибел те обричат тъмни сили, ...
След любовта... не знам какво остава.
Едно усещане за празнота.
Една усмивка... като люляк разцъфтяла.
Люлякова лъжа. И присяда.
После вървиш към дърветата в парка. ...
Пустинята слуша с безброй песъчинки,
заровили поглед във времето.
Пустинята слуша и топли с надеждата
на далечното минало семето.
Пустинята слуша с изострени върхове ...
Не осъждай живота на другите,
не прекланяй пред злото глава,
не подтискай душата на ближния,
не завиждай на чужда съдба.
Не поглеждай с погнуса нещастника, ...
Момичето, което рисуваше метафори
Светът е невъзможно цял и сложен
и как да го монтираш в изумруд,
или в гранатено и черно рибите
да сложиш до птици харпии от Крит. ...