Стихи и поэзия современных авторов
Гневът на морето 🇧🇬
от предишни животи - останали в мен.
Нося тонове лед. И ги слагам на плажа!
Разтопи ги – дано, пък потегля напред.
Изпрати ми вълни. Разбунтувай се, даже. ...
Любов тотално непозната 🇧🇬
за чувства, знам, отдавна изпаднал си в амнезия.
Думата “любов” за тебе е тотално непозната –
първична мимолетна страст – това ти е мечтата!
Ала жените, драги – нежност и романтика обичат, ...
Къде ли те захвърлих 🇧🇬
Къде ли те захвърлих в тъмнината
като ненужна дреха овехтяла.
И отлетях далече в синевата -
светкавица самотно заблестяла. ...
Съдбата 🇧🇬
Тя беше мащеха за мен.
Не съм я дърпал за полата-
от нежността ù бях лишен.
Родих се аз във друго време... ...
Ноември. Оня, моят... 🇧🇬
“Вече знам какво, освен дъжда,
ме очаква през ноември...”
Михаел КРЮГЕР, “Календар”
Горят последните листа в ръжда, ...
Изтрий сълзите 🇧🇬
Здрачът се разлива сред мъглата.
Стоя сама.
И колко спомени се лутат във душата.
Минават дните. ...
Кокаин 🇧🇬
Природата е тъй добра –
за всеки нещичко тя пази.
И ето: светлина събра
на сноп във сънените клони – ...
* * * 🇧🇬
всичко някъде отива...
хайде, откажи се,
ако можеш,
но не можеш, ...
На поета А. 🇧🇬
който намираше за висша проява на мъдрост
това, че си е изтрил един коментар
Поетът А. изтри един свой коментар --
да беше си изтрил творбите барабар!
Сърцето ми е феникс 🇧🇬
и шири из душата ми - тази празнота.
По сърцето ми белези от стари рани
извикват спомени за минали неща.
Сърцето ми - рицар е и без доспехи, ...
Ако днес е последният ден? 🇧🇬
Ако днес е последният ден?
Ако вчера е „отдавна”, а утре „е твърде късно”?
Ако знаеш, че всичко свършва сега и няма после?
Би ли изживял всеки момент като последен? ...
Подпетена душа 🇧🇬
и запалих небето
(хърка денем и нощем,
до побъркване)
ръждясалите панти ...
Стара китара 🇧🇬
А после запали ми цигара.
Не помисляй да тръгваш. Недей.
Вземи тази стара китара.
Посвири ми за час или два, ...
Безнадеждност, моя любима 🇧🇬
И в нея много думи
се удрят във стена,
заключени в ума ми.
Под формата на рима, ...
Плувай 🇧🇬
подтиска те гърбът, накланяш пак глава,
полага ти се малко пак на теб,
но не се надявай за правосъдие от мен.
Но във водата не можеш да се просълзиш ...
Шепот 🇧🇬
Долавяш ли шепота на нощта?
А шепота на тишината долавяш ли?
Шепот на нежно безвремие,
нощен стих и сливане. ...
Слизането на пратениците в 17 часа 🇧🇬
Архангеловден, 8 ноември
Признавам: грешна съм, набримчена до шия.
Душата ми е сякаш дрипа – хлъзгава за пипане.
По гънките некръстена се пръква лошотия, ...
Забравеното време 🇧🇬
и само чака някой да го бутне.
Счупи ли се, ще ми бъде бреме.
От опит зная, че се носи трудно.
Вятърът разхвърли всички болки. ...