Този вятър със всичките свои приумици
днес съвсем ми прилича на теб.
Дръзко идва… За малко… А после се влюбва…
И в съня ми взривява небе
по- безкрайно от морската песен на гларуси. ...
Ела си, ела си, ела си...
Аз съм хълмът, реката отвъд, но най-вече болката
и съм зелена и водна,
самата страст съм - Ела !Ела!
Прочети ме на тъмно - ...
Човек не покорява върхове.
Изкачва ги, оглежда се и слиза.
Върхът е връх, защото е далеч
от всякакви потребности за близост.
Там не виреят други светове ...
И в мъртвия език на Планината
се чувства безгранична свобода,
прокрадва се по хребета мъглата
и слиза като бяла тишина.
От върховете, остри като пики, ...
Няма крайно, което не е трагично...
Както ледници - които не тежат.
Тръгвам бързо. Вратата ми се усмихва.
С мен си себе си, без мен си просто сам.
Със дъха си рисувам здрави мисли. ...
Ще се събуждам плувнала в пот смразяваща,
със зъби, тракащи от вълчи студ и преумора.
И пребледняла от безсъници натрошени, със
сълзи адовски за тебе ще заплача... че от ръцете ми
безплътно всяка нощ си бягащ!
Ще направя всичко, за да си щастлива,
дал съм ти сигурна гаранция в аванс.
Любов сме и мигове богати с обич,
приказно красиви в скромен тих нюанс.
Само ти познаваш явната ми същност, ...
ПЪТЕКАТА
И пак пристъпвам слепешком в мъглата гъста,
не виждам пътя си напред – напред е мрак,
и като стар слепец опипвам с тръпни пръсти
безплътното пред мен. Бих спрял, но няма как ...
... пресъхнала луна сънува приливи,
завижда ни за бурите
и всяка сутрин бори се за капчици роса,
но с утрото заспива в жадна меланхолия...
Тичаме цяла вечност преди изгрева, ...
Лунните сенки на моите очи
сега бродят в сърцето ти,
за да поискат последните капки любов,
които ще превърнат есенните листа
в снежинките на топла зима... ...
В каква реалност днес живея?
Какъв е този свят на пагубност и болка?
Дали на 50 ще имам сили да се смея?
Да копнея, да преодолея?
Да преодолея спомени ...
(По идея на В. Чернев - "Стихотворение, което не казва нищо")
На друг език говори ми Небето -
за облаци, звезди и синева...
Аз слушам с ум, душа и със сърцето,
но как да ви разкажа за това? ...
Като вулкан съм гневна и земетръсно опасна.
Кой така налудничаво света подреди,
че и ми налага да блея колко е прекрасен.
С кой друг свят да го сравня, че така да отсъдя,
докато тук излежавам вечна присъда? ...
Обещах! Да ти бъда... приятел!
Беше трудно - но казах си: Е!
Ще покълнат напролет житата,
като радост в Животеца клет!
И ще седнем. На чаша Мартини, ...