Може би във едно догоряло безвремие
някой моето връщане чака…
И съблича нощта, щом е дал, без да вземе
скрита жажда за пристан и стряха…
А навярно защото е пазил тъгата си ...
ако съм студена през зимата
то е защото мисълта ми
тръгна да си създава топли мисли
които те намират дори затрупан в преспи
ще облека палто от лед тогава ...
Усмихвам се – усмивката ми нищичко не значи.
Поглеждам – с празнота е пълен моят взор.
Досущ съм като всички минувачи,
заключила се в собствен мой затвор.
Старая се отчаяно да си приличам ...
ЗА СМИСЪЛА
Свободата е сестра на любовта.
Презират двете клетви и обричане.
Заченати във грях – живеят без вина.
Да сториш грях за тях – в това е смисъла.
щрак - лампата не свети, няма светлина
бушонът гръмнал е отдавна в моята глава
втурвам се в тъмата с нов да го сменя
дали ще мога сам, ще се проваля
въртя се в мрака от доста време май ...
... И щом си омагьосан, стой си там -
при лебедите. Мен не ми отива
да мажа люти рани със балсам
или да шия ризи от коприва.
И няма да те чакам сто лета - ...
Жената опложда духа на мъжа
така, както той ѝ опложда плътта.
Любовна искра. После лумнал пожар.
И ражда духът оплоден красота!
Разсича победно с пророчески мълнии ...
Ти просто си тръгна, ей така,
без да се сбогуваш и без причина.
Както есента преди зимата да е дошла,
ти нанякъде ей така си замина.
Остави спомени недоразказани, ...
Конете на деня - на водопой,
усмихната се губя в ширинето
и виждам баба със стария разбой
тъче пътека към небето.
И викам детството - наивно, босоного ...
Родена съм със остра неспособност
да вярвам в режисиран хепи-енд.
Целувките ми имат срок на годност –
раниш ли ме, нагарчат за момент.
Към куп неща съм силно алергична: ...
Как сладко спиш, душицо моя,
и лекичко потръпват крехките ти раменца.
Навън е нощ и тихичко шуми прибоя.
Две гълъбчета пърхат със крилца.
Как сладко спиш, душицо моя, ...
Непозната съм, да. Непорочна, красива и грешна.
Водопадно се спускат върху бялото рамо косите ми,
триста дяволи дремят в зениците. Просто е смешно
да помислиш, че можеш да изтриеш в паметта си следите ми.
От очите на бурята взех искрометни светкавици, ...
Сутрешен монолог на членка на писателско дружество
🇧🇬
Огледалце, огледалце от стената,
отворя ли си мъничко устата,
всички в интернет се подиграват
(е, няма управия в таз държава!).
Без уважение и ням поклон ...
И такава пак ме обичай
Когато съм лоша, толкова лоша,
че ти се иска да избягаш далече от мен...
Не! Не изпивай поредната чаша!
Не покривай сърцето си с платнище от лен. ...
Сбогом
Бели стени, бели покривки, откъснати цветя...
Мониторът тихо писука в ритъма на сърцето,
из тъмните ъгли се крие Смъртта,
готова всеки момент да си покаже лицето. ...