Как да те обичам с останки от сърце?...
Сълзите си събрала в ръце от безсилие,
тръгвам бавно, незнайно накъде...
а ти следиш всяка моя стъпка...
Като нежен допир, като сянка над мен ...
Цял живот живях във чужди къщи - домове,
но всички те приличаха на клетки,
в които все някой ме дебнеше, жива да ме одере,
но не си направи точните си сметки.
Защото аз нямам нищо, освен биещото ми сърце, ...
И вятърът шепти в листата,
предвещава зима в бяло,
не носи само меланхолия мъглата,
а приказно-тържествено начало.
И Коледа не е единствена причина ...
Докосна есентта короните небесни
със багрите на многоцветната дъга
и заприличаха дърветата на бабините черги,
нашарени с природната боя.
Със нежелание си взехме сбогом ...
ЕТЕМЕНАНКИ*
Всяка прилика с каквото и да е е случайна
О, този тежък зной над Кадингира*,
над стихналия в изнемога град...
В небето огнетечно слънце спира ...
Пренебрегваш ме, ноктите ми рисуват по стената,
но не се отказвам,
обиждаш ме, ръката ми трепери, кълбо от нерви,
не се отказвам от теб,
удряш ме, душата ми се излива като водопад, ...
Не е тъй трудно стихове да пишеш,
когато сто години бил си в самота.
За сто години много думи се събират,
подреждат се, превръщат се в слова!
Аз нова съм. Едва ли ще остана в занята! ...
Запушено, небето тези дни
не пуска огнени конете на талази
през сините полета от мъгли
и през кълбета позлатени залези.
Огромен камък, цяла канара; ...
Целувай ме сутрин с мократа роса, целувай ме
вечер с бялата луна, целувай ме, нека с твоите целувки да заспя,
нищо че със някой друг си ти в нощта!!!
Докосвай ме сутрин с първите лъчи, докосвай ме
вечер с бледите звезди, докосвай ме, нека с твоя нежен допир да заспя, ...
Какво ще кажеш да изпием чаша вино–
така ми е студено тази нощ.
Дори и виното да е тръпчиво,
стопли ме с думи, ако щеш!
Кажи, че ме обичаш, излъжи ме, ...
Знам, ще дойде началото на края
и всеки ще получи това, което заслужава,
и мисля, може би е за добро
да ни мачкат като нечовешко същество!
Но чудя се защо има толкова злоба ...
Стойност най-голяма има любовта.
Доверието между двама е мечта.
Господи, кажи ми каква е моята съдба?
Ще бъда ли щастлива някога?
Препятствия минаваме ден след ден. ...
на Мариела
От толкова лета той нея беше чакал,
а тя не знаеше, че ще го срещне там.
Ноември тихо зъзнеше в стъклата
на ослепелия от лунните лъчи таван. ...
Уби ме... с две думи и тръгване,
разстреля ме с предразсъдъци,
може би беше начин за лесно измъкване,
а аз едва си удържам душата в зъбите...
Подхвърляш ми сламки, като ме видиш в дълбокото, ...
Отчаяно мечтата ми разпери
крехки и неопитни крила,
обречена, сама, изплашена трепери
от първия си полет във реалността.
Устремена към далечни небеса, ...
Аз ще тръгна натам
На Гери с милион прегръдки
Аз ще тръгна натам. Към безкрая, където
полски вятър се вплита между влюбена ръж.
Ще се скрия в пръстта. Ще докосна небето. ...
Не ме питай как съм, погледни ми очите,
те ще разкажат всичко за мен:
как до болка в приятел се влюбих
и как вярвах в това без край!
Но нещо май в него се счупи, ...
Есента е сестра на тъгата.
Тя танцува по сухите листи.
Вий протяжно, оплаква се вятъра
на небето, до болка пречистено.
Есента ни загръща във спомени. ...
От болката ти пия вдъхновение
О, нека никога не ме достигнеш
и нека винаги за теб да бъда само блян!
И откривайки ме, ако само мигнеш,
да ме изгубваш пак, от многоточия пиян... ...
Любима приказка, когато бях дете,
ми беше приказката стара, стара -
как стана тъй, че без да разбере,
красавицата влюби се във звяра.
Дори и нарисуван, беше страшен, ...
Кой си ти? - попита тя внезаптно.
Кой съм аз? - мислех си наум.
Има ли значение? - отвърнах безгласно.
Има ли? - тя попита ясно.
Аз съм онзи - който те докосна нежно, ...
невинаги идваш с гръм и трясък,
понякога тихо и бяло валиш по цяла нощ,
а сутрин те вдишвам с първото кафе -
празнично-искрящо-бяла,
а пръстите ми замръзнали от липса, ...
Във колко трепети се криха мойте чувства,
какви ли не тревоги преживях...
Без тях душата ми останала би пуста,
не бих това, което с тях станах!
Едва навършил бях шестнадесет години, ...
ЕЛИЗА И ЕДИНАЙСЕТТЕ ЛЕБЕДА
Реплика на Ханс Кристиан АНДЕРСЕН
На простора в бледото синило,
на небето в старото корито,
призрачни, далечни, белокрили, ...