И днес е ден като вчера но с мисълта за теб живея
и днес те няма тук до мен и ми липсваш както всеки ден
и днес аз искам на света да изкреща какво желае моята душа
и днес без теб ще бъде трудно и безкрайно безумно
и днес не мога те те видя аз и да чуя твоя глас ...
Колко тъга и обич заедно тук
в последните думи на писмото,
падаща от лицето тежка като чук –
една сълза замести клеймото.
След раздялата в онзи подъл час ...
В дъното те нося на очите си
като сън - единствена и земна,
с вишнев цвят закичена в косите си...
но жадувам пак да те погледна!
В миг ликът ти пролетно се слива ...
Не заслужаваш абсолютно нищо,
мое мило неблагодарно същество!
За мен важно бе всяко малко нещо,
а ти се смяташе за божество...
Не мога и не искам твоите висини ...
Огледай се в душата своя!
Дали ще можеш да преминеш през пороя?
Водата стича се по вените твои,
студът обхваща те в прегръдките свои.
С прилива в душата си бориш се ...
Когато търсиш истина, не я търси
по първокласни пътища и магистрали.
Защото всяка истина гнезди
покрай планинските пътеки и чукари.
Където с изранени длани, ходила ...
Пролет, Ти си дъх от Рая!
Навън е Пролет - радост за душата,
с уханен аромат във въздуха, тревата,
в небето си танцуват облаците бели,
а цветята им напяват весели, засмени! ...
Отново нелогичен ход, за кой ли път със пешката.
Защо се върнах във играта, щом не я разбирам?
Мълчиш, студено гледаш моята поредна грешка,
с години все една и съща. Дори не я перефразирах.
Дори не се замислих, че тази партия приключи ...
Изтръгнати от решетката на слепотата,
старците прераждат се във младенци.
И влачат дирите на време безконечно,
освободено от оковите предишни,
родило се в останките на мрака. ...
Когато всички се оплакват, а ти им се усмихваш,
хленчат, мръщат се, а ти се забавляваш.
Когато всички се страхуват, а ти им се присмееш,
скрият се на сигурно, а ти рискуваш и успееш.
Когато всички се откажат, а ти опитваш отново и отново, ...
Отдавна свърши нашата любов голяма,
сега ти имаш нова, по-красива.
Исках и аз да те забравя, но няма
как с друг да те заменя и да съм щастлива.
Но времето минава, след часове и дни ...
Да достигнеш най-стръмната кота
В сънната утрин зора просветлява
на небосклона, забулил сред мрак
морно смълчания град. С птича врява
бодро пристъпва през градския праг ...
Импресия – ІІ
След дъждовете на април ще дойде майско бреме,
земята ще надигне пъпна връв и с кръв, и с тайни
ще изроди плода на битието в бъдното.
Човекът ще се кръсти в трудовия делник. ...
Не бях избраница на любовта
Не бях избраница на любовта в живота,
но мечтателка колко често съм била.
Като роля изиграна истинска в живота,
видях себе си, като съпруга, майка и жена. ...
От всяка дума се рои вселена
и атоми политат - милиони,
енергия, в безкрая споделена,
разтапяща душевните ни брони...
От дума само – ураган се ражда, ...
Нарамих днес една дузина спомени
и тръгнах да кръщавам ветровете…
И странно, без дори да се опомня,
съвсем сама си пуснах бесовете.
Онези, мойте, дето си ги сея, ...
Ще идвам след години първо тук
и стъпките ми споменът ще следва,
да спомня твоя смях и галещ звук,
и погледа ти в срещата последна.
На масата в крайчеца ще седя, ...