Божият автопортрет
Осъмна Бог обзет от Вдъхновение...
денят бе вече шестият подред-
доволен бе от своето Творение,
и за венец избра: ”С автопортрет ...
Самоизмама
Замених широтата на безкрайно поле,
за безпътица на улици прашни и глухи,
преследвах неясни надежди в чуждо небе,
а оставих на тревата словата нечути. ...
Какво е този свят? Измислен кораб.
Круиз в блатата на човешка низост.
Това ли е пределът? Доброволно
да скитаме в несътворена близост.
Дали е мисия да бъдеш личност, ...
„Целувам те!” в слушалката нежно изричам –
сякаш виждам очите ти, те се впиват във мене,
а гласът ти уморено и тъжно ме свлича
до вината ми тъмна. И пълзя на колене.
„Ти и Него навярно така го целуваш...” ...
Прелиствам душата си бавно и с нежност,
очите ми плуват в съня...
Попивам красивата, нежна безбрежност
на нашето вчера - сега.
Отварям вратата, а ти ме поглеждаш, ...
Под булото на облака дъждът сляпо спи
и върху му се ронят отломки от несбъднати порои.
Дъждът спи в себе си,
загубил спомена за синевата.
Дъждът наяве няма очи, ...
Тя е сигурно луда (но не точно луда за връзване),
просто ходи сама и сама нещо все си говори.
И я срещам редовно, когато се счупвам от бързане
сутрин рано за работа. Някой път чувам, че спори
с много страст с опоненти, за другите просто невидими. ...
Виждаш ли сълзите във очите ми?
Виждаш ли тъгата във сърцето ми?
Прилив през душата ми минава
и като цунами всичко живо той опустошава.
Как след бедствието щетите да възстановя? ...
ОЧОВЕЧВАНЕ НА ФИЛАНТРОП
Простенва в мен човекът непознат –
прострелян с незаслужена обида…
Какво за мен е още този град,
от който тихо днес ще си отида?... ...
Изтича между пръстите ми обичта,
която доблестно опитвах да запазя,
от вино се превръща във вода,
от болка се изменя на омраза.
Със сигурност виновник има, ...
Кей за двама е сребърният пясък на брега -
пристанище на будното море и неговите цветни сънища,
които пазим като амулети, за да се върнем там,
където Времето е само щрих на нашето усещане за
Необятност...
Целуни ме неуловимо почти,
премаляла едва да усетя дъха ти,
очите после леко притвори...
Заповядай, настани се в съня ми.
"Добре дошъл, седни" - приканвам аз - ...
А казвахте, че щяло да ми мине,
че с времето ще си отиде любовта,
че щом не виждам очите му така любими,
щяла в прах да се превърна и жарта.
Казвахте, че след дъжд ще дойде слънце, ...
Цялата съм изплетена от вълнения
Цялата съм изплетена от вълнения,
като къдрав облак сякаш пак летя.
Досущ приличам на моите умения
да направлявам мисълта си с песента. ...
Кротко на моето рамо облегната,
сваляш последното свое сребро.
Блясва във въздуха светлина аметистова,
облечена в страх и стенания сто...
И чакаш последната глътка човешка, ...