Стихи и поэзия современных авторов
Свинско щастие 🇧🇬
ах, как щастливо бях!
Досущ като детенце
с играчки си играх.
Из кочина просторна ...
Защо? 🇧🇬
Защо животът
тъй клокочи,
на богат и беден
еднакво слага кръст? ...
Черно и бяло 🇧🇬
всепоглъщаща истински черна е!
И гробовният трап неподкупен
с двата метра вдълбана каверна.
Друго черно в природата няма! ...
Tempi passati* 🇧🇬
Къде отива Времето след Края?..
Къде преди Началото било е?..
Аз цял Живот прахосах да узная,
но някъде изгубих се в безброя... ...
Аватар 🇧🇬
Веднъж изчуках го. И толкоз.
Бе просто секс. Без грам любов.
След секс без обич няма болка.
Сега съм сита като лъв, ...
Там никога септември не пристига 🇧🇬
със кроткото безоблачно небе,
с ветреца, дето дипли кринолините,
с притихналите ярки цветове...
Със улицата прашна, с хлапетиите, ...
Нотопис за орисване 🇧🇬
и паяк люлка ми оплете
от прежда слънчева и често
във нея слизаше небето.
Цъфтях напролет пребогато, ...
Понякога 🇧🇬
което не заплашва целостта ми.
Понеже мойте плещи са износени,
а нежността ми не търпи несръчности.
Понеже не понасям посегателства ...
Обичам 🇧🇬
напук, на инат те обичам.
Не искам да те държа за ръка,
не искам в очите ти да надничам.
Не искам да те гоня отново, любов, ...
В долината на розите 🇧🇬
закътан си ти, чуден земен рай.
Родени са тук горди исполини.
Прохладно е, на розов цвят ухай.
Заспя ли вечер, шепнат върховете: ...
Стиховете 🇧🇬
Като децата и те са различни.
Има напудрени, насила стилни...
скучни, бледи и прозаични.
Стихове-вятър. Изчезват в полето. ...
Искам пак 🇧🇬
Като хора, които говорят през смях и във мен не вали.
Като чужда съдба! Като нежност прикрита в очите
с топли думи от теб. Като дъжд, вече спрял да боли.
Искам с теб да съм пак! Искам пак да усещам дъха ти. ...
Пролет в есента 🇧🇬
Та божи дар е любовта!
Нали разбра - обречен си
да бъдеш пролет в есента.
Не се плаши, обичай ме, ...
От дълбините 🇧🇬
със стъклени двери, с мъгли по прозорците.
Отвъд каменния, окалян перон.
В тишината на всеки оркестър от горести.
Паважът на тесния, прашен площад ...
Разотиване 🇧🇬
Край на смеха.
Разотиват се гостите.
Беше им весело, топло и мило.
Мазно лъщят по чиниите костите, ...
В минало време 🇧🇬
няма как да си сипя вода.
Колко още забравени грешки
ще потърсят днес свойта цена?...
А въпросите в минало време, ...
Ехо в гимназиалния двор 🇧🇬
Свобода- да, д-а-а-а-а!
Задръжки- дръжки!
Даскал- кал, кал!
Ученик- ник... ...
Сбогуване с любовта 🇧🇬
Остават само думи под дъжда.
Сълзите падат бавно в нощта.
Оставаш сам със своята тъга.
Когато се сбогуваш с любовта. ...