Стихи и поэзия современных авторов
Първоаприлско 🇧🇬
че с друга нейничкия съм видяла -
по-млада, слабичка като фиданка,
с коса до кръста и с поличка бяла.
Стефанка попремига глуповато, ...
Как Луната е завила 🇧🇬
Изгниваш самотен във черната пръст,
умираш в гърдите прободен със кръст,
и няма там кой със нежна ръка
от теб да прогони злия дух на Смъртта. ...
Ти имаш ли 🇧🇬
ти имаш ли дом или все в сърцето ми живя
ти имаш ли някъде близки или мой си единствено мой
ти имаш ли всичко или си всичко което съм аз...
Ти имаш ли едничка дума да ме усмихнеш ...
*** 🇧🇬
където самотата не е страшна.
Понеже
вече всичко уморява,
от любовта дори ...
Кой сгафи със Кадафи... 🇧🇬
За кой ли път „Световната „общественост“,
отново безхаберно лука сгази.
Опитва се с изкуствена мъжественост
статуквото си гнило да запази. ...
Българи 🇧🇬
Нима сме останали глухи и слепи?
Защо никой не дръзва?
Да бъде новият Левски..
Защото ли не смеем? ...
Един недовършен край... 🇧🇬
за да не мога да стигна до теб.
Улиците тихо запустяваха
от безнадеждния ми плач.
Един недовършен край, ...
Смърттна на една US муха 🇧🇬
по бюрото кафето се разплиска.
Но във дланта му – гадната муха,
със министерски глас записка:
Пусни ме, чичко милиардер, ...
Сър Коен 🇧🇬
преди сънят да ме споходи
паднали са всички
прегради
ти се усмихваш ...
Природолечение (уанрю) 🇧🇬
Запотено стъкло 🇧🇬
на тебе пиша, тайнствена любима,
предсмъртно моето писмо -
обяснение в любов през зима.
Посвещавам ти последната поема ...
Споделено? 🇧🇬
че споделено
не е никога.
Влюбен съм във теб
и полудявам, ...
Според мен 🇧🇬
Противно на приетите представи,
целувах дъждове сред горските дъбрави.
Изгребвах им мътилките, изпращах и посрещах
им дъгите, и често се усмихвах на мъглите. ...
Самодивски отчет 🇧🇬
отракана и малко дива,
но веща в своя занаят –
чаровница и с нрав чепат,
без свян омайваше мъжете ...
Тази нощ 🇧🇬
Чувствата си аз ще погреба.
Няма повече да те сънувам.
Ще забравя, че твоя съм била.
За последно в мислите ми бродиш. ...