Със себе си да можех да те взема
Слънчев лъч, изпратен от небето,
проблесна в косите ти от мед,
спусна се край устните ти, ето -
продължава все напред. ...
... която ми постла легло... (Р. Бърнс)
В живота ми нерядко е било
да се защурам нейде в необята,
но тази, дето ми постла легло
и слънчев лъч през рамото ми мята... ...
Един приятел страдаше...
Един приятел плачеше до мен...
Един приятел, що обичах, но сърцето беше в плен...
Един приятел, когото късно, може би, открих...
При един приятел днес нозе присвих... ...
Де да можех с лека ръка
да махна небрежно на всичко
без да ми пука. Просто така.
... Едва ли подобен портрет ми прилича.
Де да можех като много мъже ...
Понякога, когато съм сама
и искам да съм някъде до тебе,
измислям си, че мога да летя
и да открия начин да си с мене.
Понякога превръщам се в звезда ...
До последния ми стих...
Сънувам те, сънуваш ме и ти -
във орбитите на мечтите се стопявам,
валят от обич пламнали искри -
със сълзи ги изпепелявам... ...
Усмихвам се, дори отвътре да умирам.
Усмихвам се, дори когато ме боли.
Усмихвам се, дори и сълзи да напират.
Усмихвам се на миналите дни.
Усмихвам се, дори когато падам. ...
Тази разтърсваща болка сега ме отравя бавно.
До вчера била приятелска обич голяма.
Изминало е време... А сякаш бе много отдавна.
Всеотдайна, красива и истинска.
Какво от нея ми остана? ...
По улиците на живота ти вървя
и срещам сивите олющени стени -
разбити в алкохол и грях сърца,
изгубените ти на вятъра мечти.
Пак тропаш, просякът на суета, ...
Отрова си, любими, а аз съм наркоман
с единствено упорство за следващата доза.
Светът ми е прашинка и пак е пре-голям,
когато си микрон с фатална диагноза,
когато и да дишаш, не значи, че си жив ...
Ти ли си това, или моята мечта?
Сънувам реалност, а може би сънувам в реалността.
Всичко си ми Ти и от това ме боли...
Какво?
Искаш от мен да плача, да ридая, да крещя, ...
Уморих се да ме боли
Болката загнездила се е в окото ми,
приела формата на неизлята сълза
и не иска да излезе - сили няма вече
и гложди ми в погледа като треска. ...
Седнахме вечерта късно в леглото.
Мръсно се гледахме дружки две.
Първо разгрявка далечна,
през пластове плат направена,
после пак отново, ала голи-голенички. ...
Във раните ми - сол сълзяща пари,
и болката върти нощта със ден -
да, грешен съм, но в твойта катедрала
аз вяра скътах - сякаш прероден...
Пристъпих тихо в храма на мечтите ...
Стихиите пред тебе се прекланят,
изгрява Слънцето за тебе всеки ден,
косите ти в прическа Вятърът оформя,
Дъждът разхлажда нежното ти тяло.
Луната е сестра обична твоя, ...