Появи се ти в живота ми случайно,
впечатли ме ти за няма час,
съдбата изненада ме отново официално,
и аз горкият останах пак без глас.
С нетърпение да чакам следващата среща, ...
Изтъка ли ми, майчице, сетната черга на стана
от онези парцалки, нарязани толкова много?
В паметта ми обрулена - святата - ти ми остана!
И за твоята вечност аз всякога молех се Богу.
Изтъка ли ми старите спомени - топло да стъпя? ...
Няколко алени рози в снега са замрели -
болка, бродирана в преспите, чисти и бели.
Няколко локвички кръв под небето
от гълъб, прострелян направо в сърцето.
Как да забравя оловната тежест в гърдите? ...
Ще се стопи сънят ми в сини облаци,
ще се разлее слънце с ласкави лъчи,
ще ми запеят думи в розово
и детството ми пак ще заблести.
Ще ми донася своя есен вятърът ...
Извадки от Форума: "Ателие за бълбукаща поезия - Кривият Шнорхел"
в сайта за подводен риболов 2009 - 2010 г.
*******************************************
Тук яко се заформи римен спор
между „русалката” Христина и Григор... ...
Не съм влюбена в теб,
а в спомена, който ми остави.
Дорисувах го - идеален си за мен -
поправих това, което не ми се нрави.
Направих те идеален, но измислен, ...
... и не мога, не искай, не мога
да забравя очите ти тъмни!
И отправям молитви към Бога,
и катеря по вярата стръмна...
Прегърни ме и с мен остани - ...
си ТИ * на Диана (мой извор на живота)
От мисли и желания се появи мечта
обмисляна и смислено се прероди в жена
очаквано те търсих с надеждата една
отчаяно но вярвах че истинска си ТИ ...
Морето на душата се разплиска
във чашата на сляпата условност
и аз се втурнах смело срещу риска -
опиянена, чувствена, свободна.
Часовникът поглъщаше сърдито ...
Не дъжд от ласки, а водопад от слънчев рой
припърхваше от твоите очи засмени.
Превърна ме от капчица в жена - порой,
напита с устните ти ненаситни.
Съзиждаше ме с дъх във полутон ...
Тръгна си, любов, от мен отдавна.
Тръгна си тихо и остави рана.
Никога, любов, не бе щастлива.
Сега, когато си, обаче си неосъществима.
Прекрачи бавно прага на сърцето ми, ...
Щом стъпя върху голата земя,
жалкият ми егоизъм се стопява.
Превръщам се в прозрачна светлина,
пронизваща вселенската забрава.
Очите ми са стъклени врати, ...
Великите мисли на малкия поет
и тъжните творби с по три строфи –
очевидно доказателство те са
за неговите любовни катастрофи.
Близкото бъдеще е твърде далече, ...