Урок за възрастни
Спънах се в тревогата и тя заплака.
Извиних ù се, но... трябваше да я превържа някак.
Нямах нищо подходящо под ръка, а виждах колко я боли -
нищо, че се силеше да се усмихне - бе готова да прости. ...
И понеже е есен, и светът е унесен
пак живота съдбовно да прекрои.
А платът му е кестен и е мъничко тесен
и конците са жълти, ръждиви треви.
Запрепуска забързан. Като миг е отвързан ...
Очите ми пролука не намират
във есенната мрежа на дъжда
и капките му в крайчеца си сбират.
Очите ми пролука не намират
и тръгваш си от мене невидян. ...
Обичам те и затова прощавам...
Невидима си, ала съществуваш.
Във сънищата нежно се стопяваш,
в усмивката на утрото изплуваш.
Флиртуваш с мен загадъчно-свенлива. ...
Едно момиче днес ще бъде ничие,
ще падне святостта като камбана.
Денят към вечерта ще се затича
и ще застели звездно ложе с рана.
Душата си момичето ще търси, ...
Устните ми шепнат твоето име.
Очите ми за теб сълзят.
Ела при мен! Прегърни ме! –
Сърцата ни в едно да затуптят.
Далече си, но в душата си ми близо, ...
О, Афродита, опази ме от желанието да го докосна...
Много сили ми трябват сега -
да отблъсна от тебе душата си.
Много разум и трезва глава -
да ги опълча против нежността ти. ...
На моята Гергана
Нима съм слаб, защото вечер плача
под свода ти, обагрен с блудкав цвят.
Преля морето и във утрото покани здрача,
а вместо да съм тъжен, аз запях... ...
Есента се разхожда във парка
със чадърче от златни листа,
търси някой, с когото за малко
да побъбрят за дребни неща.
Всички бързо край нея минават, ...
Всред тъмата на клепачите затворени,
като щрихи недовършени,
раждат се, от минало недавно, спомени
за копнежите прекършени.
Тичат те по пътеките фосфорни, ...
Може би... някой ден, ще започна отново
да обичам, мечтая... Ще бъда единствена!
И навярно от спомени за днес ще се кая,
ала днес... ала днес ще съм грешница.
Може би... някой ден, ще се върна от никъде, ...
Минал си в другата фаза – фазата на цинизма.
Не е моя работа да те соча с пръст.
Всички ние навярно натам бихме отишли,
ако срещахме толкова много препятствия по своя път.
Изпаднал си в състояние на безчувственост ...
... Пристигаш при мен, като кражба
е днес моето време до теб.
А аз съм със мисъл неясна...
... обичам те, знаеш от век...
Целуваш съня ми безкрайно... ...
Не искам погледи да жъна от коприва -
парещи надеждите, сълзите неизплакани дори.
Не искам залезите да поглеждам сива
и със зачервени, тягостно прострени в нищото очи.
Не, не искам да умирам в тишината на ума си, ...
В тишината дочувам камбанен звън,
отварям очи, оглеждам своята стая -
моите близки плачат навън,
сякаш настъпил е края.
Не разбирам! Защо е тази мъка в техните души? ...
Помниш ли нашата песен?
Пееше я, без да те е срам от хората…
Опиваше се във очите ми унесен
и ми посвети да бдя над теб в умората!
Помниш ли нашата песен? ...