Ходя, спирам, завъртам се и още съм тук.
Живея като всички в глупост и наивност.
Псувам, плюя и цапам всичко само със звук.
Излъчвам едновременно грях и невинност
и пак, и пак живея без смисъл... ...
Тя дори не погледна тревата.
Беше шепот на жадно зелено...
Легна тръпнеща с гръб към земята.
Цветен смут се завихри във мене.
Той пристъпи с нескрита готовност. ...
С поредния ми дом си вземам сбогом.
С поредната увяхнала мечта
за глътка свобода, за шепа огън,
за стряхата, където да гнездя.
Във кърпичка за спомен си завивам ...
Скалата очаква вълните след дългия бяг,
тук-там се стрелва забързана чайка.
Старинният град - надвесен над морския бряг,
за лятото жарко суетно сякаш се вайка...
Притиснати къщи с оранжеви, весели шапки, ...
" ...Тъй, както пълзиш, ще стигнеш ли скоро
реалния свят на летящите хора?"
Мадлен Алгафари
Летящите хора не трупат имоти
тях все ги вълнуват други животи. ...
Колкото и да е странно, започна записът на музикално-поетичен албум на деца с увреждания. Те ни доверяват своите чувства, ние ги записвахме и редактирахме. С това се занимавахме през последните 12 месеца. Сега тръгваме на едно специално турне... Заедно с "поетите" Теди и Биса ще гостуваме на повече ...
Вън от цветния ми ден
Дочаках - мислите ми се свестиха.
Очите ми видяха черния ти студ.
Eдна завеса бавно се повдигна
и разбрах – не сме един за друг. ...
Ако оцелея до следващата вечер,
ще е защото съм чакала ръката ти.
И ако оцелея, та да мога да се усмихна,
ще е защото съм прочела теб в бяло поле.
И, ако мога, сред нивята гола до същността си ...
Нарисувай ме! Вплети ме в платното безмълвно.
Тогава думите ми няма да те дразнят.
До теб ще съм, няма да говоря, ще е тъмно,
словата ми навярно друг ще блазнят.
Казваш, искаш ме, но не такава - ...
Бяха чудни години. Необяздени кончета във река,
тя - девойче наивно до глупост, със неясна съдба.
Във някаква нощ пияна от младост и щури копнежи
любов нелогична я хвана във своята призрачна мрежа.
Не, не беше красавец. Може би беше мъничко грозен ...
/посветено на верния ми приятел/
Вече няма причина навън да вали.
Обещаваше въздухът на дъжд да ухае.
Вдишах - с него да изпълня гърди...
застоелият дъх на топлина ме замая. ...
Как тихо е! Напомня на пустиня!
Листата вън към своя край летят!
Усмивката ти мила и свенлива,
запалва с грях човешката ми плът!
А всъщност аз отдавна те сънувам, ...