Стихи и поэзия современных авторов
Кутията на Пандора 🇧🇬
да пази ужаса човешки,
от любопитство не я лишиха...
Отвори я!
О, ужас! – отвътре ...
Не съм 🇧🇬
не трябваше да съм роден, но дишам.
Пред живота и пред никой, нищо аз не крия,
не крада и не убивам, не съм от тия.
Самотен вълк съм пред живота цял ...
С устни да изпивам зноя 🇧🇬
по твоята невинна прелест, от бога дадена, не ерес,
и с устни да изпивам зноя от твойта нежна гръд в покоя,
когато двама в прегръдка изгаряме в любовна тръпка.
Обичам още твоя поглед и устните несподелени, ...
Стряха 🇧🇬
Моята стряха
гнездо
за прелитащи гълъби
Моята стряха ...
Ах, морето... 🇧🇬
да те жадувам всеки ден и час,
да те прегръщам тайно, щом си с мене,
да ме омайваш с твоя тих неонов глас.
Или пък бурно, диво и необуздано ...
Ти днес навърши, сине, четиринайсет 🇧🇬
Усмивка по лицето ти танцува.
Този стих подарък е от мен.
Усмихнатите само съществуват.
Твоята усмивка е звезда. ...
... ала е истина! 🇧🇬
няма нужда от крясъци тъжни и стон,
замълчи... нека да покротуваме!
Хайде, моля те, не с този тон!
Ядосан е белият лист. ...
Нощта 🇧🇬
между сънищата ни
недосънувани
и недолюбени
от изгрева ...
Предимствата на младостта 🇧🇬
на шестдесет години ще сме стари
на шестдесет ще сме готови за умиране
на шестдесет ще сме забравили че сме били на двайсет
на шестдесет - защо да мислим за това ...
Нека си поговорим 🇧🇬
за живота, за съдбата, за временното,
за всичко, което е минало и отново предстои
и да се вгледаме в очите с откровението,
чувайки стоновете на собствените си ритми ...
Щастие на райета 🇧🇬
А аз съм с блуза на райета -
оранжеви и жълти, бели...
Във щастие съм се облякла, ето!
И хората ме гледат май различно. ...
Дуклат :) 🇧🇬
Тръгнауми сабалъм, рану, пу роса.
Толкус път въряуми за иноту нящу,
стигнауми тамънка, подиря нощя.
И сига шти кажа, на тебе щи река – ...
София 🇧🇬
с короната си, слънчева блестиш,
ти, тази свобода, си я изстрадала,
а мъдростта ти, мрака наш изтри!
Ти ме опиваш - с аромат на лято, ...
Разляти рими... 🇧🇬
Прескачат я чувствата
с празни шепи.
Беззъба тъга
с бръчки-съмнения. ...
Дар 🇧🇬
(на Костенец и всички лета)
Само миг да се върна и после в света ще е друго.
Ще затворя очи. След минута съм там, във игри.
Имам детство без дъх. И съвсем не мирише на дюли. ...
Търся 🇧🇬
Нощта си тръгва с тъжен вик на гларус.
Проплаква в тишината корабна камбана.
На път далечен бърза закъсняла младост.
Спомените стари търся в морска пяна...