"Любов ли е, когато в сутрин с теб се будя?
Любов ли е, когато мисълта гори?
Любов ли е, когато в нощите, в съня ми,
душата ми с обич към твоята лети?"
Сънувах този стих и нежната му песен, ...
Сбрал мисли в кръг с въпроса философски,
новогодишно влюбен съм... и някак си така
намирам ключ за тайните на стари комикси.
Да ми разкрият искам аз: Какво е любовта?
Политам в смелост по пътеките на времето, ...
В очите ми вече няма зеници,
изтекоха като отровен живак.
Не че преди се виждаха, криеха се като мишки,
гонени от най-лудия глупак.
В очите ми вече няма ириси, ...
Обичам коледния звън, във въздуха се сипе ярък,
дечицата сънуват сън - валят подарък след подарък!
Магия носи вечерта, блещукат светлинки вълшебни
и радост ни обзема пак, че сме добри, че сме потребни...
И вдишвам въздуха студен, потръпвам, в шала си се сгушвам, ...
Утихна поривът лудешки на страстта
и се посипа сняг на мъдростта.
Заглади зъберите и чукарите,
и нрава неудобен на чепатите.
И стана тихо като във памук - ...
Намерих левче, паднало в калта.
Подадох го на просяка пред мене,
а той, усмихнат, кимна ми едва,
с ръце обвил протъркани колèне.
Дано му носи, мислех си, късмет, ...
Отлетялото време не е дори спомен...
Прахосани години, оплели моето минало.
От всяка моя грешка е есенен лист отронен,
в тръпчива болка е застинало всичко.
Няма да правя равносметка за минутите и часовете, ...
Обичам те, защото си безвремие.
Гореща глътка чай и миг за размисъл.
Обичам те, защото си доверие -
наказаните с болка не наказват...
Обичам те, защото си мълчание. ...
Ти си жена. Опасна жена.
Опасни са твоите чувствени устни.
Снега да целунеш, веднага снегът
от своята прегръдка пролет ще пусне.
Ти си жена. Опасна жена. ...
Помниш ли, когато солени въздишки
се отмиваха от пурпурен залив,
а вълните безплатно раздаваха
на брега белоснежни целувки?
Помниш ли триумфа на сивото ...
Танцувай със мен, виж - сами сме и скрити!
Не гледай, а усещай ме, дай ми ръка!
Оставяме чашите с грях недопити...
затварям очи и поднасям... снага...
Зад мен застани и притискай ме властно... ...
/ по Дух Хайяма /
Обичам те, Дяволице! Тебе обичам, Богиньо!
Едната - е моите болки, другата - ми е Синьото...
Едната е моя Крясък, другата е Мечта.
И двете са ми велики и Възторг, Красота! ...
Събуди ме дъждът, почуквайки ми по стъклата... Все още тъмно е навън и за кафе е рано... Защо смути ти моя сън? Завих се аз отново - с надеждата да се спася от идващия ден -
със нищо
по-различен...
Тя, болката, си е във мен. Поне да си поспя... час, два... от нея аз да се спася.
Бяла песен – стон неуловен.
Поглед пълен – миг преполовен.
Чужда обич – бич безмилостен.
Сляпа вяра в един забравен ден.
Някой иска – друг не позволи. ...
В тъмнината на нощта
страховете ни са единствените пътници по влаковете,
греховете ни се крият в прашните ъгли,
със скърцащ звук прокрадват се към нас
и вината с хладни пръсти обгръща ни. ...
Хвърляш ли боклук, причиняваш смърт.
Боровете плачат, дъбовете скърбят.
Убиеш ли дърво, ставаш престъпник без наказание.
Убиеш ли две, те чака цял живот покаяние.
Гората се превърна в поле, ледът стана на вода. ...