В опушеното кафене, очите ми сълзят - калейдоскопно.
Двайсетина души се побират в една сълза и... капват.
Телевизорът е лицемер - постоянно е в различен образ.
Двайсетината души още са там.
Харесва им да се разхождат в погледа ми. ...
Иска ми се да напиша думи тъй красиви,
със звучност сладка за тебе да ги наредя
и никога вече да не бъда сама.
Иска ми се платно с пръсти да изрисувам,
туй пъстро чувство в него да претворя ...
Студено чувство смразява твоите вени,
викове ужасни болката зоват,
а ти крещиш неговото име.
Страхът е стиснал твоето сърце,
споменът за него те измъчва... ...
Простила съм на много хора,
на тебе също ще простя,
но знаеш ли каква умора ми струва да простя на низостта?...
Защо е трябвало да те разбирам?
Защо е трябвало да те щадя? ...
Сърцето ми е като някакъв пулсар,
останал след ужасното разпадане,
за да събира в своя гол олтар
парченцата живот от светлините.
За да обръгне то за новото си раждане, ...
Най-хубавото нещо между двама
-да се целуват, искат и привличат,
по-хубава от таз награда няма
от туй - да те желаят и обичат...
Животът ни е нещо ефимерно, ...
Затварям очи и връщам се там,
сред моите гори и ниски баири
ухае ароматната трева
и вятърът напява тъй познати ритми.
Познавам всяка пътека във тази гора, ...
Красиви, но във плен на нарцисизма,
сами стоят, макар че са съседи --
нима си виждал обич в слънчогледи?
Уви, и между нас така е схизма
и чувствата ни -- сенки смъртно бледи, ...
Колко пъти правя опит да те изтръгна
от сърцето си, Любов, колко пъти...
Да те завържа със синджир за хиляда години
и да те хвърля в най-черната бездна.
Да те изтрия от лицето на земята ...
Проклето да си, време, полудяло непокорно!
Забързано за някъде побъркано вървиш
и всичко тук след теб остава някак непросторно...
Почакай малко, знаеш ли защо така летиш?!
Със себе си отнасяш ти и спомени и радост, ...
Защо съдбата с мен се подигра?
Обичам най-много нея на Земята.
Тя бе за мен приятелка и майка,
която не бих заменила за нищо на света.
Минаха година, минаха и две, ...