В шпионката поглеждаш със съмнение.
Да посрещаш гости не изглеждаш готов.
Аз съм – най-красивото твое творение,
създадено само от звезди и любов.
Ти сам ме измисли, насън и наяве, ...
Здравей, Любов! Днес имен ден си имала?
Не знаех, бих ти купила цветя.
При кой ли нов глупак си гастролирала,
превърна ли и него в тра-ла-ла?
Замръзна май? Каква си препарирана! ...
Щастлив финал поне за двама,
а "happy end" всъщност е измама,
усмивките - и тях ги няма.
Влюбената двойка от екрана, потъва в забрава,
сякаш никога я няма. ...
Бях на ръба на живота прекрасен.
Угасваше последният лъч светлина.
Всеки миг беше страшен, ужасен,
но с любимите хора не останах сама.
Майка ми - кротка светица, ...
Във своето оскъдно облекло,
макар че всявга камъкът студен е,
пак топла е Венера от Милò.
Ликът ѝ от кого ли сътворен е?
Не знам... Мисли за дивното търпенье ...
Тревата гали голите ми пръсти,
изсъхнала от стъпките ти есен,
садя в сърцето си напръстник
и пея с ятата тъжната си песен.
Отровата на билката едва попива ...
Взирайки се в кръговете на очите ти
и дълбаейки със погледа на жадната душа,
се оплитам в небитието на мислите си,
в хаоса на мрачна светлина,
където е ...
Потропват пръстите дъждовни по стъклото,
в очакване вратата да отворя.
Разпръснала е есента косите си от злато,
и върху морните поля - дъждовно стене.
Капчукът сънен се изправя зад стената, ...
Душата си отворих - цялата,
поканих те със мъничка молба...
Минавайки през нея на раздялата,
да не оставяш никаква тъга!
Приседнал тихо в полумрака, ...
СТРАТЕГИЯ
Какво е нежност, топлина и хлад?
Един тъй земен, хармоничен кръговрат.
По слънчеви залези кой се прибира?
Към домашен уют, една самодива... ...
Махни си якето, макар и да е марково.
И ризата деним, с карирания джоб.
Развързвай бързо тези черни връзки.
Обувките скъпи събуй и под ключ.
Сложи кадифените джинси... Ела... ...
Ти си тръгваш - безмълвен, смирен,
ти не мислиш за идния ден.
За деня, в който аз ще съм тъжна, сломена,
за деня, в който аз ще плача и стена.
Ти си тръгваш - безмилостен, мрачен. ...
Пореден месия возправи снага
и ревна щастлива тук всяка овца
- Намерихме вожда - овчар със съдба.
Ще има за паша, егрек и вода!
Припяват овцете задружно, във хор, ...
Вдъхновено от стиха на Самодива (Вики) "Статуя"
Един поет възпяваше снагата
на статуя, издигнала се над света.
Рисуваше със думи непознатата -
неистинска, но с истинска душа! ...
И идвам пак за малко, ей така, на гости.
И обич пак ти давам, тъй набързо.
Врата след мене някой ще залости,
ще прекъсне туй, що ни свързва.
За минута само да съм с тебе, ...
Не се опитвай времето да върнеш,
дори и спомена да възкресиш,
усмивката не ще е същата,
не можеш без крила да полетиш.
Не се опитвай лятото да върнеш, ...