Не всички сме родени Пепеляшки
В измислените приказки любовни
щастлив е винаги финалът.
Слугинята от плаха и бездомна
превръща се в принцесата на бала. ...
Навън вали и сълзи по лицето ми се стичат,
а устните изричат силно думите, че още те обичат.
Ръцете ми копнеят отново с твойте да се слеят,
защото пред теб всички други просто бледнеят
и как ще успеят ума ми да завладеят? ...
Говорихме си вчера със Маркиза:
кому поетът нужен е в таз криза?
Когато хората са голи, боси,
вълнували ги простички въпроси:
Кога изпих последната заплата? ...
Как да живея още не знам.
Сигурно талант за живот ще ми трябва.
Във душата ми цветенце ново се ражда.
И обичта ми към твоите устни подклажда.
* * * ...
Небето със едно око от лава
наднича през прозрачното перде.
А рано е. Тъй рано е да ставам,
когато от тавана бял - лице
усмихва се. Очите го рисуват, ...
Не чуваш ли?! И птиците ще полудеят.
Разперили криле над сините простори.
А ти ми казваш, че не можем
със тях да литнем – толкова високо!
Не виждаш ли?! И слънцето прижуря, ...
ДРУГА ПРОГРАМА
Със майка ми вчера опитах да споря,
а тя като взе да говори, говори...
А аз си я слушам и нервничко пуша.
И правя се пак на сина й послушен... ...
Цялата плача, котки на козяци,
къпини сълзят по комините, моля се
бели синигери жито да смелят -
щавено слънце за негова челяд,
дворна чешма на сапунено калище, ...
... все още...
Сега вече съм абсолютно сигурна,
че ще пишеш директно върху разбунената ми Душа,
с тънък писец, с молив, с пръст,
(дори няма да ти е нужно мастило)... ...
Когато затворя очи виждам теб и красивото ти лице
А когато ги отворя ми се иска да не го бях правил
Когато вечер сам в леглото си лежа
Нагоре протягам ръка
Опитвайки се да стигна небето ...