Стихи и поэзия современных авторов
Изкачване 🇧🇬
"Кой си ти? - попита го Дяволът."
Хр. Смирненски
По стълбичката на успеха,
„облечен” във властта държавна, ...
Монолог на вожда на плъховете 🇧🇬
(Триста дяволи - допийте ни рома).
Удари часът да облажим морските котки.
Ще подуши следите ни капитанът -
пръв ще напусне кораба. ...
Тъжна красота (егати тъпото заглавие б.м.) 🇧🇬
но аз мога само толкова..."
от посредствения автор
Най-красива е тъгата,
а най-тъжен е ...
Спомен за майка ми 🇧🇬
Помолих я, да нарисува цвете…
Тя даже не погледна към молива.
Взе кърпата, избърса си ръцете
и до килера в ъгъла отиде. ...
Къде отиват разбитите сърца 🇧🇬
има къщичка една,
там е тъмно, мрачно, тихо,
безнадеждно и унило.
Там ръка протяга просяк, ...
Желанието 🇧🇬
Твоята фигура.
Извивката на ръцете и на бедрата.
Гърбът ти змия
и на гърдите баирите. ...
Помниш ли2 🇧🇬
как притеснено позирах?
Помниш ли как ме целува
и как тихомълком си отивах?
Помниш ли онзи миг, ...
Защо? 🇧🇬
Защо, когато човек поне веднъж е щастлив,
трябва да има болка, да се не чувства жив.
Жив, че живее тъй кратък живот -
тъй мръсен, несправедлив до своя гроб. ...
Лекарство 🇧🇬
Цяр, за който ми се струва,
че не бива да е вреден,
а е редно да лекува,
но за друго е въведен. ...
Надживей себе си 🇧🇬
няма го душевното величие.
Болка, преминаваща в измама.
Не, няма примирение, няма.
Ще се опитат да те смажат ...
Свят от фантазии 🇧🇬
пред захарно стъкло от обещания
и импулсивно лепнала език,
разтапям се по шоколадово желание...
Отекват сметанови нотки ...
Твойте стъпки заглъхват... 🇧🇬
Ти си тръгна! На прага все още
твойте стъпки пак тихо дочувам.
Ти си тръгна! Бдя в моите нощи,
а във дните кошмари сънувам! ...
Въпрос без отговор 🇧🇬
Да се скрия някъде, да избягам.
Искам да плача, но спирам сълзите.
Плачà за по-късно оставям.
Омръзнаха ми тези постоянни скандали ...