Стихи и поэзия современных авторов
Момичето, с което бях във Рая 🇧🇬
От старите черешови градини
с по две черешки бели зад ухо
момичето с очи ужасно сини
дойде при мен – и казах си: ...
Внуче, баба и дядо…и куче 🇧🇬
при баба и дядо…и куче.”
Спомням си златното време
о, детство останало в мене.
Спомням си тези години, ...
1000 лева в шепите на Бога 🇧🇬
... започнах да се готвя за отвъд –
хиляда кинта скътах в гардероба,
три ризи дадох да ми изперат,
на нощна турих житото и боба. ...
На раздяла 🇧🇬
На раздяла небето е в синьо,
на раздяла в душата е сиво,
на раздяла е болна нощта,
на раздяла е всяка сълза. ...
В капан на времето 🇧🇬
безмълвно чакайки си края,
защото вече крайно бях сломен
от факта, че в живота си нехая.
За мен годините летяха вечно ...
Река 🇧🇬
гаснат тъжните лъчи.
Още ден се пак отрони -
нощ виновно с нас мълчи.
Край реката искам да живея. ...
Чапаев и Петка (по един виц) 🇧🇬
облива се в студена пот
във лазарет, под одеало.
Система помпи кислород.
Бере душа с последни сили. ...
Старото одеяло 🇧🇬
понагризано днес от молци.
В него сгушвам понякога тяло
във прегръдка със мойте предци.
Нявга с него и дядо, и баба ...
Острови в душата - 23 🇧🇬
отхвърлена се чувстваше Гергана.
Вината си отдавна бе разбрала,
но че сама напълно ще остане
не бе допускала, че ще се случи. ...
Поетите 🇧🇬
не спират да пишат и да търсят любовта.
Тяхната муза е нежна, мила и красива жена,
но за жалост явява им се тя само в съня!
Но те не спират да пишат, да редят слова, ...
Тиха Обич 🇧🇬
... аз ще си тръгна влюбен от света –
във хората, във птиците, в цветята.
Премина ли през Райските врата
Земята ще ми става все по-свята! ...
Съвременна изповед 🇧🇬
от дефицита на човешкото у човека,
за изконния изгрев от мрака пленен,
от прекършения цвят на светлината.
Боли ме за нахалството на подлеца, ...
Сутрин без теб 🇧🇬
както съм изпратила предната вечер.
Със сълзи на очите кротко заспивам,
а теб те няма да ги попиеш.
И цигарите, които изпушваме, ...
Калтурология 🇧🇬
е телевизионер,
телевизор - нраводер.
Тъмна просвета -
у интернета. ...
В сълзите ми се раждат светове 🇧🇬
в сълзите ме се раждат светове,
а думите са просто този начин
светът отвън за тях да разбере.
И всеки стих такъв е и писмо, ...
Лятната нощ е за мене 🇧🇬
целуват ме в мрака с тъга…
Малко ли думи сега,
бродят във мойта душа.
Всички за тебе са те, ...
Относно насилника с макетното ножче 🇧🇬
ами ако следващите сме ние?
Не, няма това дело да простим,
опитал се садистично да я убие!
Наранил с ножа своята любима, ...
Чемшир 🇧🇬
От завистник – десен, лев и... даже не боли.
Писнало ми от "добрички", но е бял кахър,
слагат някои в кавички думата добър.
Но и в скоби да я сложа, доброта – съдба, ...
Искрица мечта 🇧🇬
най-искрящата, но жадуващи за човешко око и място на небето. Когато човек ги зърне се превръщат в неговата най-силно искряща звезда.
В следващия момент човекът на ...
Светулките къде са 🇧🇬
над нивите - примигващи искрици.
Или станаха звезди в небето
да греят с другите като сестрици.
Търсим ги във мрака късна вечер ...
Една шепа Живот 🇧🇬
... навярно Бог така ми очерта живота между двете крайни дати? –
да дишам с блага Обич към света, във който Той за кратко ме изпрати,
да съм щастлив във всеки литнал миг – и да си вярвам, че ще се повтори,
и в своя ден – по-късичък от вик, да дишам като в шеметна love story! – ...
Баба, дядо, внучето и куче! 🇧🇬
отпива дядо от черното кафе.
Премита баба стълбището старо
и подвиква на пъстрото петле.
Стига си ми ровил ти цветята, ...
Извинявайте, момичета! 🇧🇬
За хладните ми кратки изречения,
за туй, че няма как да ви обичам
и да сте Музи на по сто стихотворения...
Простете на тъгата по ръцете ми, ...
Днес не ми е ден! 🇧🇬
Утре тръгваме в зори за ваканцията при баба.
Идваш с мен, не се плаши, няма да те изоставя.
Само обещай, с глава кимни, да си кротичък до края.
На завоя там след моста, виждам къщичката в бяло. ...
Прост ли е народът? 🇧🇬
Кога най-сетне държавата си ще подреди?
Кога най-сетне ще започне да проглежда,
че точно тъй ще се избави от много беди!?
Прост ли е народът?Избира той крадци, ...