От една порода хубавци
сбрали се, с лопата да ги ринеш,
търсят повод, че не им се спи
и в гуляй нощта им ще премине.
Тост след тост, безкрай наздравици, ...
Да се родиш с пукването на зората,
да разцъфнеш с розовата пъпка,
това е да откриеш на живота красотата,
да те опияни първична тръпка.
Да полетиш със волността на птица, ...
Звъни ми телефонът, вдигам с лекота.
Оттатък чувам: „Случи се беда!”
Няма да те има вече, няма да си с нас сега.
Смъртта дошла и те е отвела далеч от нашия живот,
отвела те в Рая, по неволя, така е писано било. ...
На Петя - жената, която обичам и бих искал да е с мен... завинаги!
- КОГАТО СИ С МЕН, ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ СВЕТА ИЗЧЕЗВА!!!
Всред ярък мрак, наситен с тъмнина...
Сред черна нощ, във гъста тишина...
блести прекрасна утринна звезда, ...
Измислена любов. Нереални лъжи.
Изгубен живот сред несбъднати мечти.
Неизказани думи, таен копнеж.
Любовта ни догаря като угасваща свещ.
Напразни надежди за един нов живот. ...
Днес си тръгнах от края на света -
там даже слънцето изгрява от обратната страна.
Всичко върви в обратен ред,
и няма миг, във който всичко да ти е наред.
Но щом усмихнеш се, ...
Аз тичам пак към дни неизживяни,
дъга красива виждам как държа.
Искам вятър нежно косите ми да гали
и в очите зелени да свети река.
Виждам как огън сърцето ми брани ...
Спомен от мечта
Ще те запомня - фигура и дух
в неплътната лъжа на здрача,
с усмихната сълза, с коси от пух,
и с вечната заръка: падайки - да крача. ...
Оковите дрънчат като в тъмница,
но, тях не чул, в ушите ми ехтеше
усмивката на моята кралица.
... Макар че тя на друг отдавна беше.
Когато се любувам на гласа ù, ...
Заглъхнал е гласът ти зад гърдите,
но, моля те, попей ми за тогава,
когато съществуваха мечтите...
Попей ми за живота. Остарявам.
Откакто стана тихо, се разплаках. ...
" Спонен от спомени"
(В. Казаков, П. Григорова)
Мълчанието се ражда, щом дойде лъжата,
желанието свършва, щом изгубиш мечтата.
И драпаш с нокти да изгониш тъгата, ...
МЪЛЧАЛИВА ВОДА
Мълчалива вода мълчаливо надолу поела е...
Мълчаливи скали я пресрещат и с ръбове режат...
Мълчаливите риби мълчаливо се стрелкат из нея...
Мълчаливи върби я застилат с листата си свежи. ...
От пърхащи криле на обичта си
рисувах смях, а издълбах море.
Зенично я разпънах същността си,
издигайки я в стълб от цветове.
Летях със волността на птица ...
... едно объркано чувство се спря на ръба на идеята...
огледа се и влезе в главата на скитник...
отпусна се уморено и му стана... уютно...
акварел от нежен абсурд...
"Заслепени"
И сега, след толкова години, без да спрем
откриваме желания прозрачни.
С последни сили искаме да разберем
душите си студени и различни! ...
Думите, които днес ще кажа,
мъчително и трудно се намират.
Душата празна е като кристална ваза,
в която свежите цветя се рядко спират.
Животът ни премина в кавги и делби, ...