Поетите са… адски откачени.
И никога не стъпват по земята.
Цинични са, но не и отегчени,
а казват, че ранима е душата…
За ласкавите думи имат остър слух, ...
Душата ми към теб се устремява,
препъвам се, потъвам... но вървя.
Дали ще помниш думите ми нявга,
дали ще галиш мократа ми длан?
Тежи ми твоя твърд характер ...
Изгубих се в безкрая на очите,
дарили ме със нежна топлина,
в магията на устните ни впити
и в ненаситната ни дива страст.
Открих те и в душата си те пуснах, ...
Сега ще се събудиш с надежда в утринта
сега ще тичаш бос в кристалната роса
сега венец ще свиеш от дъхави цветя
сега корона той ще е за нейната коса
Сега света си рухнал наново ще градиш ...
Тя беше на Арман Кутюр жена,
прилежна, млада, свежа и невинна,
и в любовта си склонна би била
да му помага някак си взаимно
да взима мерки или на фестон ...
Снощи си изкарахме прекрасно,
снощи беше страстно, беше бясно,
снощи бяхме се понастървили,
снощи се почувствахме щастливи...
Снощи аз навсякъде целувах, ...
Докосна ме по кожата ми мека,
поиска да ме имаш тук, сега...
Целуна ме и станах много лека,
издигна ме във сини небеса.
Поиска ме, безумно пожела ме, ...
Най-накрая достигнах предела,
изсъхналото ми сърце спря да бие.
Тогава до теб се озовах пребледняла,
нямаше нужда погледа си да крия.
Гледах те ненаситно, но не бях цяла, ...
Всяка твоя усмивка ме ощастливява,
всеки поглед дори.
Тебе вече те няма,
разстоянието чувствата ни може де изпепели.
Питам се трябваше ли де се случи това? ...
Чувствата ми чисти са кокичета,
пролетно покълнали в снега.
И растат от твоето обичане
с топъл дъх на радост и тъга...
Мислите ми светли са глухарчета, ...
Знаеш ли какво е да живееш,
знаеш ли какво е да боли,
да кънтят в ушите ти отровни думи,
душата ти, изстрадала от мъки да кърви?
Знаеш ли какво е да обичаш, ...
Един живот 3 (експериментно)
Паднах във Водата. Сушата ме дръпна.
Водата ме обгърна. Сушата удари.
Пожелах Водата. Сушата изтръпна.
Водата ме прегърна. Сушата ударих. ...
Когато нещата се случват прекалено бързо,
не мога да уловя мига на възхода
и се превръщам в същото егоистично копеле,
което се страхувах да не бъда.
А в ума ми нищо не се променя, ...
Изминаха безброй много дни
откакто те видях за последно...
липсваш ми, търся очите ти сред много други.
Не те откривам...
А знам къде мога да те намеря винаги, ...
Стъпките ти, през грижите, пъртина прокарват.
Централната улица под вятъра стене.
Слънчева целият град те видя и повярва,
че ти си подарък, а подаръкът е за мене.
В изкусителна усмивка те е загънал Създателят. ...
И как да пиша за любов и лотоси,
когато съм изгнила като дънер
(светкавици, залепнали по фотоси
и няма как със нови да отвърнеш).
И как да вярвам. Пълно с псевдо-Зевсове, ...
Не ми пропилявай нощта. Аз съм проза.
Наситих се отдавна на поезия.
Дори си счупих очилата розови.
Добре съм в безлюбовната амнезия.
Банални са ми всички обяснения ...
Сърцето ми e неспокойно подобно на ветровития бриз!
Остана заключено в мен и ти никога не ще го замразиш!
Когато сърцето ми затуптява бързо, за да диша,
изгубило се в твоята усмивка, но очи ми няма да го позволят!
Прегърни сърцето ми и утеши душата ми! ...
Изгаряш мислите ми като въглен,
опъвам се в ръцете ти подобно струна.
Луната миловидно ни поглежда...
Страх, страст, любов и още нещо.
Оплитаме телата си като втъкани ...