Аз съм сам...! Аз съм сам...! Пак съм сам...!
И вървя и стоя и пак на вечер тихо мълвя: -
Търся те - няма те никога, никъде там...
Къде ли да търся, вече не знам!
Нямаше път нито вчера нито днес ...
Спускаш се по търсещите пътища,
със парещия залез на очите.
Откриваш непознати сънища,
които пълни са с градини от мечти.
Поспри се в миг, щом зърнеш любовта, ...
Кротува денят във новото утро.
птици крият във въздуха устремен полет.
Вятър с облаци зида крепост на слънцето!
но един лъч пробива, поставя Ново Начало!
И от прозореца прахта избърсах, ...
Душата ти е крепост непристъпна,
осеяна със тайни ме зове,
примамва ме, а после ме отдръпва,
със страст докосва ме, отблъсква ме с ръце.
Във паяжина ме оплита цяла, ...
Победи ме! Ето, доказа се пред всички,
ти винаги си бил по-силният в любовта!
Нарани ме! Вече съм една от твоите бивши,
обрече ме на сенките, обрече ме на самота!
Победи ме! Хайде, радвай се! Изпий моите сълзи! ...
Целувай ме нежно, докосвай, както знае твойта ръка.
Прегръщай ме страстно, но в присъствието на любовта.
Когато я няма, всичко изглежда тъй грозно, зловещо - като дявол в нощта.
Целувай ме нежно, а аз ще мълча.
Не стòпли ме, когато ми беше студено, ...
Медчета слънчеви, върху чудна пита,
слънце... жътварки, косачи с бради,
жени, танцуващи с мъже, дето пият
халби до дъно и кършат снаги.
И пиха, и викаха... земята се люшкаше, ...
Усещам се отронен лист от вятъра,
политнал неочаквано надолу...
Когато се родих и се разлистих,
нима за тоя полет съм си мислила?
И падам бавно, сякаш безтегловно, ...
Една жена, забравена в мрак...
В адски огън тя се мъчи пак...
Светлина проблясва, но уви,
адски свещи носят демоните зли.
В мрак и студ със сълзи на очи ...
Как да чакам любовта на утрото,
щом нощта с възбуда ме прегръща.
Целува страстно и разгорещено устните
и в робиня своя ме превръща.
Като буен водопад облива ме ...
Не знам какво ми даваш, но пак го искам!!!
Виждаш ме и ме подминаваш.
Под очилата криеш искра.
Виждаш ме и аз те виждам.
Прикриваш сълзливия блясък. ...
Как ми напомняш, розово мое мушкато,
двора на мама, окъпан в росица и мед,
асмата на тате - със пълни зърна чисто злато
и двата чимшира на прага отпред.
Как ми напомняш, розово мое мушкато, ...
Аз лутам се във лабиринти от тъга,
засипват ме искри и капки болка,
жестоката целувка на смъртта
дали ще ме дари с болезнен огън?
Или пък ще изпие самотата, ...