Болни от любов с пленителна зараза
пламват чувства, порив най-велик
от искрена любов, искряща, вечна,
идва днескашният детски ранен вик...
Нежна ласка, детски малки длани, ...
Приятели добри
Момичета малки и дами големи,
госпожици вчерашни и днешни госпожи.
Момичета влюбени, сърцати и нежни,
красиви момичета и момичета вечни. ...
По спешност...
Сляла се със бурни ветрове,
с конски бяг до теб ще стигна...
Кротко спрях... Със счупени криле...
Пегас е храм... А в мен е само стигма... ...
На гълъба във моята душа
усмихвам се и кротко го погалвам.
Той вече е с опърпани крила,
но все към мен глава протяга.
И странно може би е, че в синхрон ...
Нека да отворим очите си широко,
порока - сладката захар, нагарча,
всяка сутрин е истина, която ни лъже,
тогава сме хора, а иначе мъже и жени.
Глава ме боли от забравени лъжи, ...
Как се свири на китара? - запитах се сама...
Как се свири, щом са непонятни - ноти и акорди...
А китарата усмихна се и рече - свири се с душа!
Погледнах я учудена и леко притеснена,
очите навлажниха се от муза и възбуда ...
Тъгуваш ли или се смееш,
или глава във пясъка заравяш,
замислен в настоящето живееш...
с трудностите как се справяш!?
Препъваш ли се във проблеми малки ...
Замръзнал ручей бях,
но тогава без любов живях.
Сега ме стапяш с дъх горещ, за миг кратък
и по устните остава да гори твоя отпечатък.
Правиш ме безгрижен вятър, ...
Погледът ти, вперен все нагоре
в полза за доброто към човека.
Готова си дори със Бог да спориш
за смисъл на житейската пътека.
С характера си бури укротяваш. ...
По-волна си от морската вълна -
що идва да лудува с ветровете!...
Ти крехка си, а хукваш към света -
аз трябва да те пазя, мое цвете!...
Не огън сгряващ - цял вулкан си ти - ...
Когато залезът се спусне в тъмно синьо,
разкрил дори последната си тайна,
едни очи тревожно все блуждаят,
над тази призрачност безкрайна.
Потоците тълпи и глъч пресъхват, ...
Достойна увертюра - цял шамар.
За малко беше цялата да пламна.
За миг си пожелах... да съм добра,
но след това с достойнство... да те смажа.
Сред купища мъже, ти бе един, ...
Стаена болка тихичко ридае,
преди да засълзят очите ми.
Аз искам да усетя края й,
за да се върна към мечтите си...
Къде ли се загубиха, горките?!... ...
>> Летя и падам, в облаци се спъвам,
>> измръзна ли - надеждата ме сгрява,
>> нагоре погледът ми пак се устремява
>> към синьото небе, към слънцето-жарава.
>> ...