Стихи и поэзия современных авторов
Не е ли това щастието... 🇧🇬
и вълна към вълна от щастие пулсира,
а птицата волна кога се натанцува,
за блажен покой в гнездо се прибира.
Дните се ронят и с мигът умира - час, ...
Супермен в ла минор 🇧🇬
а пък Богдана нашта София възпя.
Нищо, че са кални улиците след проливен дъжд,
гаджета изтупани прощават
мъжките закачки не веднъж. ...
Без име 🇧🇬
последна вечер си до мен,
не разбивай всичко наведнъж,
моля те, остани за малко
... само още ден... ...
Мразя се 🇧🇬
Мразя се и за това, че те срещнах!
Боли ме, че отново любов те наричам
и да те забравя можел съм, но не исках.
Да, винаги си тръгвах, но все пак се връщах. ...
Искам те 🇧🇬
Не, не ме поглеждай - така дръзко и искащо.
Не смей да ме заговаряш.
Не ми казвай колко съм хубава.
Погубващо неустоим си... и знаеш го. ...
Небесни коне 🇧🇬
На писателя Димитър Атанасов
Те потръпват от дъх на жребец,
в тях кипят неузрелите трепети –
рият лудо и с гриви гребат ...
Усещане за любов, родена в светлината 🇧🇬
на случайно докосване, превърнала се в нежност,
а може би във всичко...
Издигана, ранявана,
намерила покоя - ...
Любовен порив 🇧🇬
... Мрачно е навън, студено
и мъгла се спускаше над града...
Сама, по улицата аз пак вървя,
зъзнеща от студ ...
Променена заради теб 🇧🇬
падна се чест във такъв прекрасен ден
в очите ти морни плахо да надзърна
и в спомените скрито да се върна.
Усмивката ти нежна на лице, ...
През дните си невидима минавам 🇧🇬
превръщам ги във шепа тъжен прах...
Привикнах със мечти да се прощавам -
да ги отгледам тъй и не успях...
И хората край мен са сиво-чужди - ...
Изстине ли коренът... 🇧🇬
разсъблечени, гладки, невръстни,
и се сливаха с тъжните песни,
за да може смехът да възкръсне.
А от техните ризи назъбени, ...
Белият кон 🇧🇬
На един недовършен танц
Не зная от кога чакаш ти
принца на белия кон;
и колко ли дълго си плакала, ...
За студентските шествия 1996 г. 🇧🇬
кутренца настървени,
по улиците лаят,
а за какво - не знаят.
- Студентчета презрени, ...
Нещо за казване (only after 25) 🇧🇬
неща
пиша
когато нямам
нищо ...