Стихи и поэзия современных авторов
Орфей, ти спаси Евридика 🇧🇬
Несподелена обич 🇧🇬
не изгаряй сърцето си сам,
знай, всяка несподелена обич
е изоставен в пустинята храм.
Не ще се чуе зов на молитви, ...
Зад девет зида... 🇧🇬
Душата ми – олющена,
подобно стара къща.
С очи, помръкнали –
прозорци замъглени. ...
Усещане за Ангел... 🇧🇬
или
любов…
помилва ме
сякаш ...
Бряг желан 🇧🇬
с дъха на лунните лъчи,
не беше парещото слънце,
едно на милион зори.
Не бе кристалът толкоз гладък ...
Нощта преди утре 🇧🇬
Споделям болката си с нощната луна,
погален от нежна светлина,
ясно можеш да видиш моята тъга.
Трогнато небето, звездитe разпиля. ...
аз - ти 🇧🇬
тичаш - спираш
искаш - не искаш
и пак се връщаш
заспиваш ...
Разумно 🇧🇬
Разумно съществуване.
Разумни мисли.
Разумен труд.
Разумна любов. ...
Ще ми се случиш... 🇧🇬
Ще ми се случиш.
Някога преди.
Но просто няма да е
днеска или утре. ...
Оптимистично 🇧🇬
А навън – жълтеят есенно листата.
Тревата погоряла нашепва за раздяла,
че иде зима вече и всичко пак ще е в премяна бяла.
Да знаеш само колко пролетно ми е в душата. ...
Душа без пагони 🇧🇬
Цивилна е, но не ченге.
Не спазва писани закони,
лети с пегасовски криле.
На шефове не рапортува. ...
Морето, морето, морето... 🇧🇬
пясъкът леко се стича в ръцете и.
Надигна глава. Наблюдавайки гледката
една сълза се стече от очите и.
- Нима има по-приятно нещо от това ...
А колко много искам да те има 🇧🇬
Ранявах те и съдих без причинно.
Червена си а бял ти бе цвета.
обляна с кръв стоеше без съзнание...
направих те: далечна от света. ...
Ти 🇧🇬
Самота, болка, любов?
То е нещо малко, което ме влудява,
нещо, което чувствам, когато докосваш кожата ми,
нещо като дъха ти, от който изтръпвам. ...
Сякаш ти 🇧🇬
и да се любувам на лъчите му,
за да усетя ръцете ти по кожата си -
топли и нежни, а понякога изгарящи.
Ще призова вятъра, ...