Своята рокля бавно събличаш.
В прегръдките мои не бързаш да тичаш.
Вечерта още стои пред вратата.
Зная, ще бъдем толкова святи.
Очите ми бягат по теб удивени, ...
В мен се съживи отново звярът -
ужасен, потресаващ, мълчалив...
В уста с димяща маркова цигара,
в очите вместо с пламък - с мощен взрив.
Чудовище за чудо и за приказ, ...
Усещам те, когато нощите ми са самотни,
когато тялото ми тръпне, искам да си
късче топлина.
Когато жажда ме измъчва, изпивам
твойте сълзи и пак оставам жадна. ...
Жадува в този свят да влезе топлината,
а не отблъсната, окъсана да гледа отстрани,
отчаяно тя търси място да се вмести в сърцата,
искрици малки да запали в хорските души.
Тя би могла да заличи в погледите празнотата, ...
Вървях аз по плажа на морето,
а луната леко светеше на небето.
Вървях аз без посока,
чувах единствено ритъма на сърцето.
Сякаш всичко около мен пееше за щастието, ...
Вървим далечни... близко се разминахме.
Бе малкото-голямо... нежен стих.
Разказа се, погали ме, подмина ме.
На волята ми тихичко прости...
Нарязах ни... а после ни превързах. ...
Тъгата в очите ми често е спомен,
от едно неслучило ми се обичане.
Дъхa си завързах в мене, бездомен.
Станах на сянка, от много отричане.
Устните ми често са неми самотници, ...
Все някога се губим, дали от суета
или в потоците на времето се губим;
заради липсата на малко прямота
най-грозното едни във други будим!
Прахосваме и малкото, егоистично, ...