Стихи и поэзия современных авторов
Метаморфоза 🇧🇬
Омръзна ми напразно да опитвам
на клетката да счупя катинара.
А вътре да навъртвам километри
пред публика със извратена милост ...
Невинно млад 🇧🇬
последната надежда тука ще умре.
Гори се тук с леден пламък,
тук се плащат тежки грехове.
Легло с проскубани завивки, ...
Спомни си море 🇧🇬
седяла съм унесена в мечти,
веднъж ли в плен на красотата
гледала съм как твойта шир блести...
Ту метне се вълна и ревне в пяна ...
Пир 🇧🇬
Чуваш ли как вятърът те търси?
Вестоносецът пристига...
Чуваш ли как горко те проклина?
Страх ли те е? ...
... 🇧🇬
през призмата на моето въображение,
показа се картина идеална,
преплитайки любов и мир във вечно съприкосновение.
И гледах с умиление децата, ...
Всичко преминава 🇧🇬
ти ме поглеждаше, аз се усмихвах.
Здрачът ли, плачът ли, все нещо шумеше.
В шепи разляна тихо притихвах.
Вечно ли, грешно ли, след тебе остана ...
Начало на нова тъга... 🇧🇬
Как може? Как може да си толкова лош?
Глупаво, безсърдечно животно си ти!
Правя всичко за теб, а ти за сетен път ме нарани!
Щастлива изглеждам, така ли? ...
Не трябва, но ми липсваш... 🇧🇬
- А исках силно да те мразя,
но липсваш ми ужасно и боли!
Боли, не спира тази рана да кърви.
И дните тъй студени - лента чернобяла ...
Докато умра 🇧🇬
Щастието и болката се сливат...
Появява се нещо ново, което не знам как да нарека...
Може би дълбока тишина...
И пак плача... ...
Потомка на Мария 🇧🇬
и ще те гледам само в очите,
защото истински живях
с платна, люлени от мечтите...
С вълшебствата на източната нощ, ...
Толкова те обичам... 🇧🇬
нямам въздух в гърдите, дълъг ми е този ден...
Колко силно чувство е това, един човек да бъде всичко,
нямаш никаква вина, че не съм до тебе близко,
липсва ми гласа, който говореше ми сладко... ...
Навън... 🇧🇬
за последно
усмихва се през облаци и утрини мъгливи
есента.
И в някоя от утрините тихо и безследно ...
Доминиране 🇧🇬
Без дрехи, без чувства, без воля.
Не чакам да се впиваме един в друг,
а да не ми дадеш възможност да се моля.
Накарай ме да хленча и скимтя. ...