Стихи и поэзия современных авторов
Не е порок 🇧🇬
Гледаш ме в очите и ме лъжеш,
преди ти вярвах, преди вярвах!
Бяхме приятели, казваше вечни!
Но вечно, не е завинаги, а то е ...
Грешница 🇧🇬
жални викове отекват о стените,
ще намери ли спасение от клетката,
във която е заключила мечтите?
Мрак чете се, и агония, в очите и, ...
Нека да залезе слънцето 🇧🇬
Как искам да целуна слънцето,
да ме погали с огнени лъчи,
да върна светлината и лятото
и зарея поглед в твоите очи. ...
Отвъд реалността 🇧🇬
и когато падна тя, знаех, че за мен е дошла,
пратена от любовта да съживи моята душа...
Помни, приятелко моя,
ще те чакам да се върнеш, ...
Поискай обич... и ще я получиш 🇧🇬
и ще я получиш
Играем си на криеница
със тъгата,
достигнали „сегашното” ...
Приятелко, открий ме! 🇧🇬
на спомените белите криле?
Зад всичкия ти грим дали видяха
ранимата душа на слабото дете?
Не малко болка погребахме, ...
Раздяла 🇧🇬
защото роня аз сълзи?
Помислих, че си срамежлив,
а ти си бил подлец лъжлив.
"Харесва те", казваха едни, ...
(Не)Споделена любов 🇧🇬
С чувства те рисувах по невидимо небе...
Чар и ласка смесих, усмивката ти да направя...
С устни очертавах нежно твоя силует...
Погледът ти... Нарисувах го замислен до забрава... ...
Навярно вместо теб... 🇧🇬
а есенният дъжд ще ромоли...
И птиците ли ще ме омагьосват,
когато липсващият все си ти?
Навярно теб снегът ще заобича, ...
Игра немилостива 🇧🇬
чувствам близостта на безкрая
и все пак в сърцето ми живее
надеждата...ще оцелея.
Грабват ме на деня светлината, ...
Неподвижен 🇧🇬
стоях в очакване на пулс.
Застой... уплаха... гибел.
Искра от мъртва жар
те пробожда с чар. ...
Недовършени мисли 🇧🇬
когато зимата почука на вратата.
И беше сам - ненужен, някак лесен,
дълбоко наранен - от красотата.
Обикнах те наужким - съжалявам. ...
Пролет 🇧🇬
с килимче вълшебно летях навън.
Виждах гори и поляни зелени -
в цветя и свежест бяха облени.
Чувах песента на птичките, ...