Морето свлича синята си риза
и расото си облачно намята.
Сърдита мълния от хълма слиза.
Вълна подгонва яростно вълната.
И става тежко... Въздухът е в клетка. ...
Ти казваше, че кучките не молят,
не познават огъня на чистия морал,
не знаят силата на истинската воля
и болката от туй, че всичко си им дал.
Те, кучките, не търсят своята утеха ...
Красива съм, когато го поискам,
по-скоро съм стихия, отколкото сълза.
Но едно гнездо не мога като хората да свия,
защото съм объркана следа.
И сянка съм във безтегловност, ...
Аз съм Хищник. Но често наричат ме Звяра.
Я пипни тук, какъв е дебел
моят врат. Щото аз сам си правя пийяра.
Единак. Като скален орел.
Всяка вечер излизам на лов. За вечеря. ...
В тази безумна и луда нощ,
аз дойдох в този храм вековен,
за да измоля моята последна молитва.
Влязох в този толкова чуден храм
и сякаш магията ме обзе напълно. ...
Не поисках с плам онези бури,
онези силни ветрове. Онази мощ.
Със поникнал във сърцето адски бурен,
аз жадувах да заспя във всяка нощ,
когато черен свят със мрачни коридори, ...
Може би времето безвъзвратно е минало,
може би все още в спомените ми тече...
а може пък отдавна да е спряло
и след себе си чувствата влече...
Може би то в моите дихания ...
Когато себе си изгубих... те намерих,
стаен във въздуха, издишващ синева,
от силата ти... сякаш потреперих,
очите си отворих... беше светлина.
Не вярвах... бях забравила отдавна, ...
... А вятърът изпуши жилото на пламъка
и метна тленността като угарка.
Нима ще изплатим с дъха си – кръвен данък –
прикритата злобливост, че сме малки.
Че имаме земя под твърдите подметки. ...
Как искам да погледнеш във очите ми,
сълзи от обич има там,
да чуеш пулса на сърцето ми,
да ме помилваш и да дойдеш... сам.
Да галиш нежно и ръцете ми, ...
Спомняш ли си миговете нежни, красотата в нашите мечти...
Спомняш ли си дните горещи, в които гледаше мойте очи...
Забрави ли спомените тежки, прости ли грешките ми...
Аз никога не забравих колко за мен значиш ти,
никога не оставих спомена да отлети, ...
Ти си моята муза,
ти си това, което се крие зад мен.
Надежда ли е това? Мечта ли е това?
Сърцето ми се къса когато видя, че те няма,
а това е никога! ...