Пред мен е времето, което предстои,
зад себе си оставих всичко овехтяло.
Нахвърлих скица на живота си - на две, на три,
но струва ми се, не съдбата изпреварих.
Пред мен е утрото, усмихнато и ведро. ...
Не мога да те стигна.
Мой живот. Смисъл мой... И Вина!...
(До) Твоя бряг кога ли ще достигна?...
На него, бряг... Брега на моята мечта!...
От тука да те гледам... Някак... боли ме. ...
Силна бях аз и бях без сърце,
но защо паднах аз в твоите нозе?!.
Безсилна и слаба съм аз сега
и потъва бавно в мрак моята душа.
Усмивката на лицето ми я няма, ...
Философски се кротнаха дните,
най-безсрамно със слънце преяли,
и подпрели на припек стрехите,
капят мигове бели и вяли.
Пак ли в стар и забавен каданс, ...
Голяма сила нося в мен,
която някога ще ме убие.
По малко ме привежда ден след ден,
нима тъй скоро тя ще ме надвие?
Усмихвам се, когато ми се плаче, ...
Доза смелост
Нужна е доза смелост,
за да заявиш: "Аз няма повече да бъда жертва на подигравки!"
Нужна е доза смелост,
за да покажеш на света кой си. ...
Стъпките ми са тъй плахи...
малки крачици, страхливи!
Смелостта май носила уплахи...
понякога и улиците са мъгливи!
Светът пред мен се е разгърнал... ...
Преди бял сняг земята да покрие
и утрото да свети в белота,
преди мечокът в пещерата да се скрие,
преди да дойде есента,
преди морето да сияе в злато ...
Зачеркнах зимата, но не астрономически.
В душата си аз сложих и черта.
Пристигна Март. Посрещнах го езически.
Тъй както се посреща пролетта.
Сама съеших бялото с червеното. ...
Завръщаш се. Пак уморен и гладен.
Днес сготвила съм старата любов.
(Извадих я от фризера отдавна...)
Ще я сервирам само, ако си готов.
Във чашите ни сипала съм жажда ...
Душата ми до вчера беше
открита рана, вопъл, стон.
Дали въздишка в тъмна нощ ехтеше
или сълза пак тихо се отрони, мълчешком?
Все търсех образа далечен ...
...
Студено е понякога, когато си навън
студено е в краката ми, изтръпнали насън,
в главата ми отеква само коледният звън,
а мисълта по теб пронизва като трън. ...
Изгонена от рая... падам... кой ще ме спаси?
С пречупени крила, ранена, се мъча да полетя,
но усещам само болка, тялото ми гори...
А тя ме чака - жадната черна земя...
Изгонена от рая... падам... кой ще ме спаси? ...
Поглеждаш ме и какво си мислиш, зная.
Нараних те, ако искаш ме мрази!
Исках с теб отново любовта да опозная.
Не успях, но защо очакваш и мен да ме боли?
Научих, че на земята няма нищо вечно. ...