Чаша вино. И цигара.
И болка. Тишина.
Любовта към тебе вече ме изгаря,
Но жалко, че несподелена е - аз пак съм си сама...
Бутилка вино. И кутия фаски, ...
Когато лягам, поглеждам към звездите,
изпълнена с надежда и мечти. На Господ
отчаяно се моля, с твоята любов да ме дари.
Със сълзи на очи се будя сутрин, виждайки,
че ти не си до мен. И така минават седмиците ...
Отеква шум от пеперудени крила,
заглушава конски тропот някъде далече
и сякаш слагаш край на всичките дела,
из прахта разсипана загубени вече.
Но запази си онзи спомен ...
С предчувствие за нови срещи,
в елмазният покой на пладнето вървя.
Покорна на изгарящия глас,
в душата тръпнеща тържествено ехтят
оркестър флейти и фанфари! ...
Стъклено око
Стъклено око пак във мен се взира.
Стъклено око пак ме презира.
Съдбата грозна пак със нас си играе
и всички нас опитва се да изиграе. ...
Капак на тенджера затиска главоболието.
В очите се навира остра някаква вина.
Да имаше цигара... Или хляб и малко олио.
Навън играят с камъните нейните деца.
Те хвърлят камъни по светнали прозорци. ...
Чадърен хоризонт. Мастилено небе.
Посърнали сивеещи усмивки.
От радостта ни зимата краде,
от светлината - полумрака синкав.
Прилича днес градът на пещера ...
Приказно безвремие
Нежно ме засипва приказно безвремие.
Огънят във печката възторжено пламти.
Светло и лежерно, зимно настроение,
бавно, без да бърза във душата ми вали.
Тази нощ ще бъда толкова красива! Ще бъда там...
Така желана, но недостъпна. Разпръскваща леден
чар около себе си. Ще бъда там, където бях и преди.
Толкова различна... Единствена. Само за теб!
Ще бъда там - толкова неустоима. Ти ще стоиш отстрани ...
Нищета
Подавам знак, че съм тук до теб,
а ти - студен - стоиш, изграящ в пламъци,
поглеждащ с онзи поглед на ерген и
сещаш се, че си свободно окован. ...
Детето в мен всяка вечер плаче,
иска да се върне в дните, в които всичко е игра.
Детето в мен иска пак с приятели
да се качи на черешата пред блока.
Докато кара колело, да падне ...
в памет на Доньо Донев
Сбогуваме ли се? Дойде ли времето?
То време за това не се предвижда.
Но ти си тръгна преждевременно,
а тримата глупаци се усмихват... ...
Дали ще те открия пак
Вятърът виновно клоните брули,
листата пожълтели падат едно по едно,
бели облаци струпват се там в небесата,
есен е - няма ги пойните птички отвън. ...
Върви отново тя по улицата- върви сама.
Поглежда, хората минават,
усмихва се и осъзнава колко е сама.
Да, листата и напомнят нещо.
За онзи парк със зелените лехи. ...