Дъждът тихо ромоли по сивите улици,
самотен вървя, като скитник в поредния град,
непознати лица около мен смеят се,
а аз мълчаливо се взирам в техния свят:
Хвърлят ми погледи странни, ...
Хареса ли ти вкуса на сърцето ми?
С кръвта ми описваш своя екстаз…
Хареса ли ти смъртта на детето ми?
Сътворих го от нищото и нарекох го „Аз”.
Харесва ли ти да ме тъпчеш с краката си, ...
Безвремието сграбчи дните,
които ревностно със теб брояхме,
гледахме го как краде мечтите,
а ние невъзмутимо там стояхме...
Надничахме зад ледена окръжност ...
Четиридесет... годишна си тревичка
и вече малко, казват, прегоряла,
но свежест още носиш... Някъде е скрита
и който гладен, жаден е, го утолява.
На моравата просторна си израсла ...
Душата ми - отворена рана,
заприличала на черна гробница -
заключена, изгубена, сега бледнея,
кажи ми, как ще влезеш в нея?
Любовта, която в мен пробуди, ...
Много дълго разпъвах душата си,
скрила лицето си в шепи, ридах.
Питах ветровете, гонещи посоките,
накъде да търся и аз своят бряг?
Отнесоха ветровете моите сънища, ...
Кажи ми, майчице, каква е тая мъка,
дето нощем ме души?
Кажи ми, майчице, каква е тая орис,
дето пълни ми очите със сълзи?
С любов родила си ме, ала, я ме виж: ...
Ти казваше, че още ме обичаш!...
Но каза ми, че друг ще ме смени.
“Какво тук значи някаква си личност?”
Какво от туй, че ме боли?...
А розите цъфтят на своя храст, ...
Ако можех целия свят да преобърна!?
Ако можех живота си да дам на смърта!?
Но с мен да бъдеш вечно!!!
Да те обичам вечно…
Както в този миг, когато плача, ...
Отворих си сърцето, за да влезеш,
дойде при мен със миг от пролетта.
В очите ти съзрях аз нежен блясък,
а ти във мойте срещна любовта.
И вятърът погали ме с дъха си, ...
Не виждаш ли как стария гларус
прегракнало крещя, крещя и отлетя?
Не чуваш ли как зеления кипарис
тихо се отърси от снега?
Не чувстваш ли как в твоите обятия ...
СЛАВЕЙ В КЛЕТКА
В капан когато славей коварно някой хване
и в клетка го затвори, напразно той тогаз
ще чака със надежда и трепет жив, да схване,
да чуе песента му, прекрасния му глас. ...
КЪМ АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА
Защо, Апостоле, и тебе разделихме
и паметта ти свята осквернихме?
Ти, който над дребнавите неща;
над завистта и злобата в света ...
Хей, Рицарю, върви си при принцесите,
за тебе няма място в моя ден,
защото няма слава зад завесите,
окъпващи във пурпур всичко в мен.
И няма приказки, които да разказвам ...
Забравен е незабравимия спомен,
спомен носел някога топлина,
топлина превърнала се в камък огромен,
студена и душата не усеща липсата на любовта.
Животът с черни бои рисува ...
Какво почувствах - не разбрах.
През мене ток премина, когато те видях,
сред ореол блестящ, светлинен беше.
Не мисля, че дори ме забеляза.
За теб неразрешим бях още тест. ...
Дълбока рана се обажда в мен,
боли ме тя, не ме оставя,
и нямам миг покой - ни нощ, ни ден
сърцето ми. Не те забравя!
Само търси те зад хиляди неща, ...