Знаеш ли, че в този момент има сърце,
което тупти ускорено с мисълта за теб?
Знаеш ли, че в този момент има душа,
която страда за теб?
Знаеш ли, че в този момент има устни, ...
Любов си ти и обич без остатък,
музика от теб безумно струи.
Надежда си за споделена обич,
но само надежда, отхвърлени от теб мечти...
Море си ти, нестихващо.., ...
Пред белият лист искам аз да изкажа
своята изповед на него да сложа!
Не понасям вече кухите фрази,
игривите люти лъжи - нито адския камък,
що устните мои прогори! ...
Догарят въглените скрива се денят
луната почва своята соната,
а ние двама с теб потъваме в мъглата
на ноща в косата скриваме се днес.
С мирисът на рози нежни като ...
Помогни ми, Приятелю, моля те,
помогни ми, не знам какво да направя.
Ти знаеш, че не мога да обичам,
не искам отново да плача, да страдам.
Кажи ми, Приятелю, моля те, ...
Аз знам, че нямам право да те имам,
И нашата любов е грях жесток,
И всяка най-студена зима,
По-топла е от нашия живот.
Аз знам, обречени сме да грешиме, ...
Не, не те обичам разбери!
Не, не искам да съм с теб!
Не, дори не си мой тип!
Но, обичам да усещам как изгаряш когато ме докосваш!
Обичам да усещам страстта с която ме целуваш! ...
Последният лъч целуна вълните,
тайно сърцето до 10 преброи,
по-мрачно искряха звездите,
усещаха, че нещо преломно предстои.
На това място спирам да пиша, ...
Пулсът ми днес галопира...скорост набира.
Аз му налагам раван,ала подскача не спира ,
Прескача високи греди,прегради помита,не спира...
сякаш лети...Казвам му стига,недей!Нима не разбираш?
А всъщност си мисля,какво ли,нека живей! ...
Надежда
От верига неуморна задушена свободата,
безропотно надига гилотината сама,
опипвайки във мрака всеки ъгъл на стената,
и търсейки надежда за полет във нощта... ...
Не искам да те карам насила,
не мога да съм господар на чувствата ти,
но знай,че огънят в мене гори,
и оставя гореща следа от устните ти...
В този миг ме пари,и се сещам че те няма! ...
Защо аз не мога да дишам.
Всички казват,че аз умирам.
Но аз все още се чувствам жива
Аз няма да вярвам на техните лъжи,
които аз мога все още да видя през тези очи. ...
Над град огромен, шумен и забързан
премина облак, ронейки сълзи
и всяка капка вятърът превърна
във твърда ледена висулка.
Снежинките летяха, кацайки навред ...