Стихи и поэзия современных авторов
За стомните 🇧🇬
винаги носи по две стомни.
Едната за себе си носи
а другата- за еди кого си.
Когато,все пак е приятел ...
Песен за жените 🇧🇬
Поетично ги гледам в зори и полека света им събличам.
Да се будят – Богини! – до мен и да пием лирично кафето,
за което в красивия ден ще копнее магично сърцето!
Ще ги гледам, когато си спят и лъчите телата им галят. ...
Близка и далечна 🇧🇬
само любовта е вечна.
Тя неповторим е нежен цвят,
тя е близка и далечна.
Хиляди слънца блестят за нас, ...
Безсилно безумие 🇧🇬
Направо сме държава във инвазия.
Какво безочие, какво безвластие...
Направо сме сладкарница без пасти.
Безскрупулни, безочливи, бездушни, ...
Отличник 🇧🇬
през лятото получих,
но в мойто… полезрение
на мацки, яко случих:
Оказват ми огромна чест ...
Не тъгувай за мене 🇧🇬
Не тъгувай за мене, че вече ме няма,
не превръщай живота си в истинска драма,
но с молитви започвай и свършвай си дните,
радостта и надежда да светят в очите. ...
Приказка за тъгата 🇧🇬
Душите си отдъхват в паралелния реал.
Луната тайнствено усмихва се от небесата,
копнее да разкаже приказка на някой още незаспал.
А тя, тъгата, трудничко заспива. ...
Твоите щастливи жени 🇧🇬
Твоите щастливи жени?
Дали ти даряват най-южните нощи?
Говорят ли тихо?
Докато заспиваш в ръцете им. ...
Ела... и слушай!... 🇧🇬
Тази нощ ще ти разкажа за очите ми.
Не, не гледай! От дима е - пуша!...
Когато плача, други са сълзите ми!....
Ела сега! Сложи главата на... гърдите ми! ...
Седим си с бай Иван 🇧🇬
той завалията заман е пиян.
Бистрим пуста, мътна политика
и чешеме се с ръбеста мотика.
Ще дойдат наш`те - вика бай Иван, ...
Фотограф 🇧🇬
Върви човек в старо село запустяло,
носи той фотоапарат в своята ръка.
Поглежда старите къщи с много тъга
и знае че тук някога от живот е кипяло. ...
Не се съмнявай в мен, душице! 🇧🇬
във мойта вярност и любов,
чувам шепота свиреп на дните,
на живота в тъмния му джоб.
До днес със тебе в прашен път ...
Тема 🇧🇬
Ви давам тема за разпивка.
Знам,пийвали сте през туй време,
за мойта тема не ви дреме!
Но, все пак, аз ще я задам, ...
Три октави мълчание 🇧🇬
Отвъд зида – разлята тишина.
Безмълвието на покоя е лирично.
Аз мога отдалече да обичам –
без думичка дори да спомена. ...
Във всички утрини 🇧🇬
любов и светлина трепти,
надежда, спомени щастливи
и най-ефирните мечти.
Във всички утрини красиви ...
Коколитофориди* 🇧🇬
цъфтят неистово фитопланктони.
Причастница, Земята бди
в придънните си трънени корони.
О, миг нетраен на покой! ...
Безропотно 🇧🇬
Пейо Яворов
Дий, воле, дий! В бразда позната,
напъвай жили и издръж.
Ори, ори, пълни хазната ...
Цветни нишки 🇧🇬
Които се преплитат в едно цяло
И изпитвам страх от готовия си лик
Щом погледна в това голямо огледало
Вперила съм поглед в своя силует ...
Хайдутин 🇧🇬
Един бе Дельо хайдутин в Родопа планина,
роден дом за него, неговата майка и баща.
Не могъл да гледа как погубват вярата в Бога,
на братята му българи насила под ятагана! ...
Ми то и аз за конкурса, де 🇧🇬
Отколе премълчава все това -
аз колко хрисим съм човек и благ,
направо вакла, със звънче, овчица.
Добре че е сега ей тоз конкурс, ...
Човечност ( по Георги Изворски) 🇧🇬
нищо друго - всеки си знае кусурите
Живейте по съвест, бъдете човечни сега
Всички знаем къде най- много бъркаме
И тогава, колкото повече ставаме, ...
Зазидана душа 🇧🇬
завързана с въже вместо каиш.
На младост те изтръгнах, сиромаха,
на старини - до костите болиш.
Заложница за обич те зазидах, ...
Приключения с обувки 🇧🇬
и различни за късмет,
чифтове били за кратко
и обувам ги поред.
Първата с кафяво тяло ...