КОНТУРИТЕ НА ИДЕЩАТА ЗИМА
Най-късните пътеки на октомври
се давят в жълта шума и слана
и утрото със спуканите стомни
е тръгнало към другата страна, ...
Мое тъжно небе, аз не помня защо те създадох.
Ти си мрачно... и лято, и пролет. Валиш ли, валиш.
Ти приличаш на плач... на, неспиращ през нощите, задух.
Ти приличаш на страх, впил в ума ми стотици игли.
Аз те гоня от мен вече няколко дълги години. ...
Цял живот все летя – буревестник –
дето други от страх не летят.
По маршрути – на Бога известни
следвам онзи – на смелите път.
Виждам хората – сенчици бледи, ...
Кого ли чакаш, птицо ненагледна?
Любимия ли... тръгнал надалеч?
И с песента си, ти, красива нежност,
завръщаш го към клетвата - обет?
Или пък рожбите си отлетели, ...
След толкова време питаш ме още
трептя ли за теб или всичко отмина.
Дали навестяваш ме в сънища нощем
и имам ли вече нова половина.
Дали той ме топли в студените дни, ...
Клоунът почисти своя грим,
сам със тишината в свойта стая.
Разплака се. А беше несломим,
когато пред прожектори играеше.
Видя се в огледалото и сам ...
Денят е дълъг. Като век почти.
Мълча, защото не намирам думи.
Не помня всичко... Помня две очи
и зейналата яма помежду ни.
Дали защото бързо отлетя ...
Чувствам се добре, съвсем добре
сред тишината шумна на капчуците...
с тайните на всички дъждове,
изплакани от слънцето и бурите.
Чувствам се добре, съвсем добре ...
На онези, които не парадират,
а скромно свеждат глава.
Ще кажа да творят и да не спират -
в това е истинската свобода.
На скромните, отрудените хора, ...
-9-
Библията е Парадигма за Нравственост
и е оцеляла през вековете,
защото примерите са на Бога от Царството,
Който Навеки ще свети на Безкрая в Пространствата... ...
Докато слънцето живее ми в очите,
душата ще блести през тях.
И все по-светли ще ми бъдат дните,
защото сама така ги пожелах!
Докато звездите нощуват ми в гърдите, ...
Ще замълча, задълго ще мълча –
в мълчанието си откривам смисъл.
По-силно на вулкан е от взрива,
по-мощно от раздиращ жертвен писък.
Душата е кодирана така – ...
Не знам защо на мен това се случи –
умора или болест надделя?
Навярно диагнозата е скучна –
на тази възраст никнат ми крила.
Да бяха зъби, мигли или нокти, ...
С девет ключа на разсъмване заключих тъгата.
Все по тъмно гостува в съня ми, неканена.
Нощем дращи с котешки нокти в душата.
Денем кърпи с усмивка скритите рани.
Дебне ме, когато съм изцедена и слаба. ...
Птиците...
Винаги са ми изглеждали странни.
Запленен съм от тях.
Толкова са свободни, а никога не се усмихват.
Има нещо истинско в гласа им и винаги звучат трагично. ...
Когато, със сигурност спря да ми пука
за моето бившо, любимо моме,
изключих си тока, изхвърлих боклука
и с кучето хукнах към наш’то море.
Качих го в пикапа - отзад в ремаркето, ...
Хванал съм се за тебе като удавник за сламка
Моя последна любов.
Към всичко загубено и всичко намерено.
Към всичко, което е живо.
Като глътка кафе в планинско бунгало ...
Брегът е станал много по-голям.
Водата намаляла до полуда.
До скоро Дунав беше воден храм,
а храм се съпоставя само с чудо.
Сега като поточе си тече ...
Когато разбереш, че няма смисъл
да се доказваш и пак да прощаваш,
защото изтъркулената мисъл
те провокира бързо да решаваш.
Когато разбереш, че няма смисъл ...
Колко пъти застанах пред гроба, колко мъка в живота видях.
Колко пъти човешката злоба ме направи на пепел и прах.
Разнебитен – се лутах и плаках, без надежда за идния ден.
Под дъжда на живота си чаках някой просто да мине за мен.
Колко пъти преглъщах обиди, колко чаши с отрова изпих. ...