Тежи… Като тонове метал, ръждив
и тихо изронващ се. Пред пещта
на светилото. Прокрадва се лекичко сив
Голиат. Сякаш приветства нощта…
Поти се даже съзнанието, там на сянка… ...
I.Честта на поетесата (ултрасензационно)
Честта си девствена, за да опази
(а любовта била им уж в подем)-
пред съд изправи го, заради фразата:
"Мома си, ала не съвсем:" ...
Когато усетя, че идва часът ми,
за себе си аз ще заплача,
очи ще затворя, щом тръгна по Пътя...
Ще срещна ли някой след здрача?
И тъмно, и тясно е. Гола и жадна, ...
Как искам да ви видя вас – безгрешните,
да ви погледна искрена и пряма.
Дали ще замълчите щом ме срещнете?
Едва ли. И се правя, че ви няма.
И мястото ми няма да е в ъгъла, ...
Похарчихме себе си в лутане сляпо
убедени от вяра с подчертана вина.
Светът греховен в бездни пропада
и линее му пламъкът, догаря свещта.
Човечество грешно чака спасение ...
Нощното небе е моето платно,
но липсва четката за да рисувам.
Простота - звезди и тъмносиньо кадифе,
но май умея само да им се любувам.
Кой измислил ги е тъй невероятни ...
Обичай я, ми каза тихичко реката
и продължи по дългия си път.
Водите ѝ погалиха ме по ръката,
а всяка капка носеше светът.
Почувствай я, ми шепнеше липата. ...
Реших да се правя на тежък поет
(с моите петдесетина килограма),
да гледам надменно и проклето,
да пиша модерно, чак завъртяно,
като четеш, да те хване съклетът, ...
И запя морето с глас вълшебен
с многогласието злачно на вълнѝте,
галещи брега - с любов захлѐбен,
с ласки, ласките им сгрял до ненасита!
И запя морето с глас гръмо̀вен ...
I. Въпрос към Еврозоната
Докога ще стоим най-чинно изпъчени,
измъчени от раздвоение и всеочакващ копнеж?
Колко ще можем да издържим още ... в разкрачен стоеж?
II. Въпроси към нас самите ...
Пъстро хвърчило в простора лети,
чайки се гонят над морски вълни.
Тичам по пясъка сух и горещ,
сякаш настъпила свит таралеж.
Луда съм, луда за девет села, ...
България крадат я всеки ден усмихнати красиво политици.
Държавата е старец разорен. Животът му е шепичка жълтици.
Парите са царете на деня, които подчиняват и раняват.
Мечтите са захвърлени в калта, в която състарени побеляват.
Продават се телата през нощта. Момичета красиви се продават. ...
Когато заспя - покрий ме с одеяло и запази ме докато аз съм незнайно къде.
Когато се събудя, направи ми кафе.
Посрещни ме с усмивка така както се среща гост от далеч.
Дай ми тая малка почивка от дългия път.
Знаеш, нали как сладък сънят е когато си тъй уморен. ...
Живейте го този живот, бе момичета!
Живейте го щуро, различно и диво.
Напук на всеки дет' не вЪ "кефи"
Усмихнете се ... и го раздайте игриво.
Плачете си в къщи. В леглото. Самички!!! ...
Да те познавам знам, е истинско богатство.
Не забождай в сетивата ми игла от злия свят.
Прости ми жаждата да търся "братството",
достигнала до Вярата, раздиплена от грях.
Прости ми правото да страдам влюбено ...
Прие го с насмешка, едва ли не на шега.
Поканата за кафе ти се стори излишна,
но съгласи се да бъде поредния фарс.
А оказа се всъщност тази среща различна.
Той кротко разкри се от игла до конец, ...