Безшепотни свещени дни.
Молитви – стълб от светлини.
Към Бог отправили са своите молби…
Като последен пристан в мрак и светлина,
Надежда ражда обич в наранената душа. ...
Бъди искра, която над нощта ми да огрее.
Светкавица бъди — до дъно мрака да разцепи.
И огън, дето пали дух и плът, за да ги сгрее.
Дори да се превърнеш в клада. И да стана пепел...
Бъди компас, че цял живот се лутам без посока. ...
Аз ли ги напусках-те ли мен,
бях им всичко, бях им светлината,
бях жена, понякога дете, бях сестра,
бях другата, добрата.
Дадохме си всичко в този свят, ...
Този глас на щурци, откъде ли се взе посред зима
и защо ли поникна на камъка див минзухар?!
От далечна земя ветровете ме викат по име
и изпраща ми слънчев жених, по лъчите си, дар.
Този звън на капчук, подранил да събуди небето ми, ...
Какво ли е искал да каже поетът? –
безспирно ме мъчи, таз мисъл проклета.
И даже главата ми дава заето,
бушува душата, прескача сърцето.
Защото това е въпрос за милиони, ...
Искам да съм чист, като дете!
Наужким другите да мразя.
Разплача ли се, бързо да минават наранените ми лакти, колене…
Душата да не се налага да си пазя.
Да ме събуждат сутрин слънчеви лъчи, ...
За миналото ли?, ще ви разкажа –
безбройни разнебитени съдби,
сирачета, неспиращи да плачат,
под лозунги, в безсмислени борби.
За миналото ли?, ще ви разкажа – ...
Ти буря си, но в тебе аз угроза,
която ме застига не видях.
В очите на стихия златокоса
на синьото магията познах.
Внезапно с тъмни облаци ти идваш, ...
Изплака се зимата. Последна сълза
се стече по стръкче тревица.
Ще я изпрати с букет пролетта
от люляк, минзухар и иглика.
Ще се завърнат птиците от юг ...
Голямата нужда
Как газта да изпусне тази клета земя –
с дъх от кремълски устни или в щатска пръдня.
Все едно, ще мирише на хибридно гюбрè –
туй на всички езици не влияе добре. ...
Сабале стаам с болки у краката.
Схванало ма а от петите до челото.
Ич ми неа таферно, цепи ме главата,
ма сили сбрах и станах от кревата.
Климатику не работи. Тока пак са спрели. ...
Изхвърлих износени стари обувки
тежко прогизнали от изживяното,
неудобни и тесни. Не стават!
Стягат ми мислите, тежат ми на тялото.
Промяната намерила път ...
И с нежни пръсти пак тревите сплита,
и с "котенца" върбите кити пак,
и славей се захласва от възхита.
Сълзите бърше и тъга нескрита,
очаква тръпно миротворен знак ...
Истината така и не успях да докажа.
Това, което най-много дълбоко
и плахо в себе си крих, потисках,
сякаш просто не можех да кажа.
Твърде много доверие, надежди ...
Позна ли простора по полет на птица,
понесла примамваща песен в полето!
Позна ли парада на празник приличащ -
последните преспи пустинни помете.
Потоци пълзят по премръзнали проломи ...
Любовта ми си тръгна, уплашена.
Непотребна, сякаш нищо не струва.
Без докосване нищо не значи.
От магия превърна се в лудост.
Вероятно отишла е другаде. ...
/една апокрифна история от Мичка Еретичка/
Не съм жена, а недоразумение –
в смокинови листа – цял храсталак!
Преядох с ябълки – благодарение
на райската змия – мой верен враг. ...