Стихи и поэзия современных авторов
Последната спирка на вятъра 🇧🇬
Над житената тиха бездна
увисна като плод луната
и своята шевица звездна
обточи юли край нивята. ...
Среднощно 🇧🇬
вековни тръни.
Не стига светлина до този бряг.
Все по-навъсено ме гледат вълни,
изплували от дъното. ...
"Одисея" (не по Омир) 🇧🇬
че ще стоя и ще чакам прикована на стана!?
Черната прежда отдавна ми свърши, отдавна я няма.
Кълбото – синята ми поляна, по вода ме научи да ходя.
Даже ненадейно се срещнахме с един мореплавател, моля. ...
В стиховете на поета 🇧🇬
нежно слънцето блести,
в стиховете на поета
дълго бродим аз и ти.
В стиховете на поета ...
Студени очи 🇧🇬
Без капчица любов и топлина,
Измамната усмивка не минава вече!
Калих я със очите на света.
Нито милите ви думи ще ме трогнат, ...
Чифт криле 🇧🇬
свои не успях да си отгледам.
Вятърът, оказва се, не знае
как без чифт криле да ти е предан.
Първото е гълъбово синьо, ...
Картината в хола 🇧🇬
помня и допира нежен,
помня картината в хола,
а ти седнал пред нея небрежно.
И рисуваш със лека ръка, ...
Въздишка 🇧🇬
до гроб ще живея за тази любов.
Тлеещ въглен в горяща жарава
пронизва сърцето, сякаш със нож.
Пр. С всяка въздишка боли, ...
Ноти за лятна нощна песен 🇧🇬
свети с искрящи куплети, усмихнато в мен.
Тази вечерница ми е съперница, знаци
прави да легна в леглото след юнския ден.
Свири в съня ми щурец и разсънва се мрака, ...
Без да знаеш 🇧🇬
и дали сме делили поравно.
Безсловесните твари без жал
се раздават за Божия слава.
И не пее сред шумата дрозд, ...
Четири 🇧🇬
но ти не беше вече
изплаках сърце
нозе покосих
ласките спомних ...
Дъжд 🇧🇬
Цялата съм мокра...
Подгизнала до кости от сълзи,
вървя по мрачната пътека
с разпилени надежди и мечти. ...
Утеха 🇧🇬
небето отваря се днес.
Две очи отгоре поглеждат,
но не достигат сякаш до мен.
Отеква зовът ми, и не достига, ...
Бяла тишина 🇧🇬
Тогава няма как да позвъниш
на някой просто да те утешава
за да не страдаш и да не грешиш
Денят по- лесен е определено ...
Лятна слънчева песен 🇧🇬
то лятото е огнена жена!
Слънчеви зайчета има в очите,
и ухае на окосена трева.
Лятото със слънцето лудува, ...
Признанието закъсняло 🇧🇬
и времето е сякаш спряло.
Пътува в нощна тишина
признанието закъсняло –
за силни чувства и мечти, ...
Измълчано зло 🇧🇬
притихнал вятър пак тъче килим.
—"Пак бързате, човеци. Закъде ли?
Поспрете се за миг! Да помълчим.
Не ми се нрави вашата гълчава, ...
Лицето на властта 🇧🇬
и морал?
Попита политикът гъзест
родина, род (и пол) предал...
- Измислици, май, ми се струва, ...
Море ( I ) 🇧🇬
да усетя твоята ласка.
Дори и да бъде за ден,
да видя пак златния пясък.
Толкоз далечно и синьо, ...
В мен 🇧🇬
Не мисли за утрешния ден
Нали живеем тук, сега...
Нека да превърнем в ден нощта.
Мечтай за друг безгрешен свят ...
Малко късче от рая 🇧🇬
лято с възел моряшки привързал.
Как искрят цветовете, как ехтят гласовете,
как разсипани стъпките бързат...
Сякаш бал е без маски. Сякаш пълно фиаско ...
С Арес на пазар 🇧🇬
да си купя хляб и лук.
И как пресичах сфетофара
покрай кофите с боклук,
мойто куче - котка зърна! ...