Гладните сенки се спряха в канавка крайпътна.
Вятърът беше съблякъл от нас радостта.
Пътят бе дълъг, посоката - сложна и мътна.
Кардиограма рисуваше права черта.
С мъка повдигнах очи и небето погледнах. ...
Когато вятъра довее топлина на огън,
Когато слеят се във танц на любовта,
Тогава слънцето изгрява в моято душа,
А погледа ти нежен дава ми крила.
Когато те докосна трепва моето сърце, ...
Така да ме обичаш - разпиляна,
като море нахвърляно на лист хартия.
Като мечта с години премълчавана,
неизживяна и за малко недостигната.
Така да ме обичаш - чак до синьото ...
В слитъците невзрачни на времето
събрани сякаш от невидима ръка,
въздишат призраци на близки и далечни
с безброй приветливи лица.
На масата отрупана със спомени ...
От колко време те познавам само
безброй години, хиляди звезди
се спуснаха от както ме погледна
и в сърцето си ме приюти.
От тогава много време мина, ...
Щурците ваят пътя ароматен
към летния мираж, но път обратен.
Тъгата е в каляската, пристига
и всички летни мигове настига.
Но те летят към времето – фуния, ...
Не може да си тръгне лятото!
Не може! Хей така, да ме забрави!
Сега събрах си в шепи златото
на новите любови. И на стари.
Не може гръб да ми обърне. ...
От криво любопитство ли дойде –
животът ми да видиш как е минал?
Задръж каквото триумфално взе.
Сега ще спя. Навярно сто години.
Не искам да сънувам. Тъмен здрач – ...
Да те загубя? Толкова те търсих...
Не ме боля по трънния ми път -
към теб, към чистотата на греха ми.
Не искам. Ще умра от скръб.
Вземи на малкото дете мечтите, ...
Нощта наметна звездия си шал,
по слънчев лъч към синевата слиза.
Мечтае ли цветът ѝ да е бял
макар изящна в черната си риза?
Ухае на парфюм. И чаша ром. ...
Такава ме искаш, каквато съм всъщност.
Свободна от всичко и смела до дръзкост.
Сама, уязвима и с всички пороци,
но чиста, измита в небесни потоци.
Грешаща, горчива, така своенравна, ...
В света твой името ми заличи
и в него аз не съм добре дошъл.
Не ме поглеждат топлещи очи -
в света твой името ми заличи.
За мене вече песен не звучи, ...
Здравей, скъпа Есен.
Признавам, не те чаках с нетърпение.
Нямам сили да те посрещна с песен.
В душата ми ще се опитам да задържа Лятото още малко, безсъмнение.
Мигнах и ето годината почти измина.. ...
Върти се в колело от маргарити,
часовникът пристяга в клуп душата,
лети животът, криво-ляво с триста,
а прав и десен още може… ша́ва!
Да, само тишината ме разбира, ...
Пепелища пълзят, огън шушти,
спотаяваме чувства безмълвни.
Мисъл за съд в сърцето бумти,
явно бягаме в очи да я зърнем.
Покорени в страха от смъртта, ...
Ах, как искам подредена държава,
законност, правда да се въдвори,
най-бедни сме в съюза, туй ни унижава,
всеки член на обществото да се удовлетвори!
В престъпност тъне ни страната, ...
Аз знам, ще дойдеш цялата във бяло,
с копринени криле ще ме прегърнеш
и със своето ефирно наметало
кротко мене ще обгърнеш.
И сълзите ми до дъно ще изпиеш, ...
Искам да ти кажа нещо, но е още толкова далече..
Ти само почакай още съвсем малко.
Ще дойда и ще се обичаме така
както никой и никога не би могъл да си представи.
Само потърпи. ...
Срещнах я много, много отдавна.
Дори не помня, кога точно беше.
Учудих се и дори ми стана забавно,
че гола красавица до мене вървеше.
Бях млад непукист и ѝ хванах ръката. ...
Тишина. И в тишината думи
поискали на глас да изкрещят,
да хукнат по издрасканите друми
и цветно по паважа да цъфтят.
Да пръскат пак уханията нежни, ...
"Не си сама..." - прошепва ми нощта
и мята чергата над старата ми стряха,
отключва, за да влезе любовта,
макар отдавна да не я очаквам.
А тя не влиза, седнала отвън, ...
Когато дълго просто ти мълчиш,
отново няма днес какво да кажеш.
Дори душата от мълчание греши,
натяква нещо просто да разкажеш.
Но думите изречени горчат, ...