Отпуснат ли за малко клупа въжен
и ето – с удоволствие се бесим.
Сами се заблуждаваме и лъжем,
а сметката ни – все едно, към кесим.
Един да тръгне – цяло стадо блее, ...
Няма да ме обичаш дори след хиляда години.
Желаеш любов, но не даваш любов, а си взимаш.
Съвместен живот? Аз съм никоя, ти си възпитан
на стойности твърде разкошни за моята зима.
В стремежа за всичко красиво ме виждаш безлична. ...
Макар да бях момичето от Юг,
намразило часа по математика,
пресмятам минуси и мръзна тук,
където да повтарям ме изпратиха.
Урока, преподава го жена, ...
Раковски
Мили братя българи, хора за борба,
аз вярвах във вас и в смелостта.
Знамето извезано със Смърт или Свобода,
развявахме го гордо в борба за родината. ...
Боб седеше до леглото и държеше къката ѝ. Гледаше я със насълзените си очи и беше безсилен пред волята на съдбата. Губеше единствената жена която обича, без да може да се бори с това. Лона лежеше неподвижна на леглото в болницата, цялата във рани и маркучи от закачената за нея апаратура. Боб не я ос ...
С една любов...... живееш в мен,
копнея аз............ надежда свята
за твоя глас...... и нощ, и ден
със порив нов... пламти в душата.
Жив благослов... даряваш ти. ...
Сърце мое плаче като река от безброй танцуващи езера.
Край тях черни тревички треперят и бисери на мъки и вяра със своя танц леят.
Оглеждат те тихичко всичко
и красота намират те в хорското нищо.
Крие се там нещо, ала все никой нищо не знае! ...
Вярвам в топлата прегръдка и в живота тъй красив,
в бебешката първа глътка и в съседа ми щастлив.
Вярвам в хората. В доброто. Блага вяра ме крепи,
че мираж дори е злото днес в човешките души.
Вярвам в птичето, което звънко пее през деня, ...
В стъклен дом треперят пеперуди.
Миражите размиват се с реалност.
Изпаряват се последните секунди
и в агонията превръщат се в безкрайност.
Зад ъгъла потъват корабите. ...
Моя нежна любов, лека нощ!
Щом заспиш, ще си тръгна на пръсти.
Самота – да я режеш със нож
се е впила в очите ти пъстри.
Аз съм тук, но далече от теб, ...
Чувствам се изпразнена от всичко,
като ненужен съд захвърлен в тъмнината-
куха и кънтяща.
Чувствам се ограбена от всички,
като дърво останало без листи- ...
На хълбок легна люлякова нощ и
зефир поле небесно набразди.
Луната, като куче вън се пощи –
на паша води хиляди звезди.
И вятърът ги сбира, до премала. ...
на Йоана
Пак съзерцавам те (и слушам клавесин -
едно изтънчено парче на Моцарт)
неповторима в сън безкрайно повторим
и с устни кадифе - златиста роза. ...
Котка се смее в тъмнина бледолика.
Прилеп след прилеп със сърце лястовиче прелитат
В небето
Звездите горе са и те там гледат ,
смеят се и всеки миг следващ притварят очи за следващо утро да блеснат. ...
Живея, брат. Добре съм. Още може.
Знам всяка моя стъпка е местена скала,
последна да е слабо ме тревожи,
тогава се разбира роден ли си с крила.
И всеки ден обичам. Стиховèте ...
Труд (На нивата)
Народът наш, той винаги се труди,
отново с вола и ралото е в ръка.
На полето преди слънцето да се събуди,
обработва с плуг майката земя. ...
Ако това е любов
Ако това е любов, на друг я дари,
нямам нужда от болка и рани.
От мъка, тъга, обида и гняв дори,
от нещата най-тъжни от тебе избрани. ...
Много често, Дявола в мен ми говори,
опитва се вратата, към ада да ми отвори.
Изкустно го прави, трябва да ви призная,
късно е вече ,когато е в мен без да узная!?
Разговаря индиректно ,чрез ситуации, ...