И давал Си ми щедро, с двете шепи,
картини думи, а главата – луда.
Окатият го мразят всички слепи.
Как на слепец се обрисува чудо?
Перата ми окапаха, изгниха, ...
Виждам дядо, тъй слаб и угрижен,
на гърба си понесъл дърва.
Стъка печка, попържва, премигва,
над треските навежда глава.
Десет внуци го чакат във вкъщи, ...
Ти знаеш ли, какво ми разказа луната?
Как вечер тихо с поглед ни следи!
И тайно от звездите...в самотата,
само за любовта ни,как блести!
Положила поглед, тя върху земята, ...
Отново в мене се надигна,
един скъп спомен, страдание горчиво,
и чувствата потискани изплуват –
душата ми в мечтание заспива…
Снежната пътека с грация извива, ...
Още в ранни утринни зори,
с бодри стъпки уверено върви,
една жена с коси посребрени,
но с ведри, ласкави очи, засмени.
И щом пристъпи училищния праг, ...
Метна примката си времето...
16-годишни... все сме...
Да приемем не искаме – вече сме други! –
обрамчили проблемите, отгледали деца,
но пред страха останали безпомощни... ...
Усмивка си. Желана и красива.
Разпалваща пожари загасени,
разтапяща и тръпките във мене,
дано поне за малко си щастлива.
Гласът ти...Тембърът, смехът ти - ...
Пролет е, а идват листопади –
как да спрем природата, не можем.
Падат по зелените ливади
хиляди листа в прохладно ложе.
Тъй е, но не идва всъщност есен, ...
Издъхват цветята във счупена ваза,
светлината се блъска в кирливо перде.
По навик живота и себе си мразя.
Надежда си търся. Къде е? Къде?
Поглъщам неизбежното и времето е спряло. ...
Не съм посветила на теб нито строфа,
перото се счупи на празния лист.
И как да започна: "На Него, от Лора...
За твоите топли и страстни очи?"...
Мъжете рисуват, жената е трепет - ...
Гъбке червена в гората родена,
колко си ярка,красива!
С точици бели върху чудна капела,
тъй прекрасна като самодива!
Колко се радвам,че те намерих, ...
По морските ми стъпки не ходи
и в обувките ми никога не влизай.
Събирам вместо спомени – мечти,
и вместо с тебе разговарям с рибите.
Товаря слънцето с онази тишина, ...
Просто мисли в кръг,
играят като нестинарки по жарава,
кога ли ще починат те от дълъг път,
когато жар от черна стане пепелява.
Въглен ли е всяка мисъл, ...
Защо не съм блясъка в очите ти?
Защо не съм повея в косите ти?
Защо не бях твоето страдание?
Защо не бях сбъднато мечтание?
Защо не съм цвете в ръката ти? ...
И крием се зад думите, и вещите,
особено, когато вън е тихо.
Дали наистина е нищо нещото,
годините ли всичко промениха?
Играем си на имане и нямане, ...
Дълбокото заседна в плитчините,
вълна пластмаса мазно го обля.
Примоли се наивно, с цели скрити,
да поотместят тромави тела.
Насмешливо оглеждайки гмуреца, ...
Пък да ти кажа: " Искам те пак!
Без уговорки и без предразсъдъци! "
Гола отдаденост в тръпнещ мерак,
такава си ти в моите сънища призраци.
С мили думи на ушето, ...