Луната ей я, грее пълнолика,
а аз ти под прозореца стоя.
Чух майка ти отвътре вика:
„Не вземай си с тоя луд беля!”
На времето с баща ми уж се взела, ...
Не се влюбвай, когато дъхът ти замре -
само спазъм е тих и ответен
на останал от някога стар мизансцен
от спектакъл с финал неизвестен.
И дори да препуска сърцето в галоп, ...
Правенето днес на планове
е уравнение неразполагащо с отговор.
Екскурзиите се превърнаха в митове,
а домът от крепост в затвор.
Приятелите ръка не си подават, ...
За Прошката, и как, колко и кога Сега е...
На душманите си всички ще простим на края
на Времето си, щом простим на себе си Сега.
От началото му все мечтаем си за Рая,
а с Ада вътре в себе си се питаме Кога! ...
Като мартенски сняг закъснял
крехка е твойта последна усмивка,
а очите ти търсят зад мен,
нечия чужда и сладка милувка.
Не, недей ме поглежда отново, ...
Намерих го паднало в някаква ниша до входа.
Измачкано, цялото в стъпки и мръсни петна.
Не зная какъв шантав вятър го беше довяло,
но нямаше марка и липсваше адресат.
Видях че е тънко, по-тънко от детски хербарий. ...
Вдишвам аромата на живот* –
слънчев е, щастлив, възторжен, сочен,
сладък, зрял, преизобилен плод,
вино е от нар, с любов ще скочи
в миг тържествен, за очите скрит, ...
Любовни думи... с мирис на измама...
Омайващи със пипала от нежност...
Звезди небесни свалящи, но няма
във меките им ласки... грам сърдечност...
Излизат от устата сладострастно, ...
Нарисувай ми слънце, че навън така е студено
и сърцето е станало късчета ледена скреж. Нарисувай ми лятото жарко, морето солено,
бели чайки, вълните и бриза - полъхващ и свеж.
Нарисувай ми песен, че в душата е толкова тихо
Нека звънне копнежа за истински ярък живот. ...
Той вървеше през улицата улюлявайки се ту в една посока, ту в друга. Дъждът се беше пропил в дрехите му и отмиваше горчивите сълзи, които се стичаха от неговите очи. Споменът за неговата приятелка го преследваше неуморно. Знаше, че всичко между тях е приключило, но той така и не можа да преглътне ис ...
Кратък е денят! Все не достига…
Не е като да съм на двадесет и пет…
Но днес ще подаря сама на себе си
един-единствен ден! Да сложа ред!
Да измия тъгата, заедно с чиниите. ...
Сънят е репетиция за смърт…
Хоризонтално времето е спряло.
Пътуваш нощем все по този път
и всяка среща е така реална
с лицата си - познати, непознати. ...
Прашасала, забравена от дните,
на тавана при старите вещи,
плаче китара, ехти по стените,
рисува със звуци погребани грешки.
А нотите разкъсват тишината. ...
Искам да ти кажа през транзитни,
пътят ми без теб е дупки черни,
зинали срещу ми ненаситни –
на безвремието стражи верни.
Искам за ръцете да ти кажа– ...
Толкоз много надежди умряха
на младежкия син небосклон.
Сякаш манна небесна валяха
без задръжки, без грим, без поклон.
А сега толкоз стар и ненужен ...
Понякога ти липсва да си сам,
по улиците ходиш механично,
а мислите ти все летят натам,
където всичко е красиво, романтично.
Омръзна ти да вярваш в любовта. ...
Зелените птици
застануваат на дрвената клупа.
Се завиткувам во нови наслови.
Душата ми е бастион на ултиматуми.
Заедно со една изгубена ноќна светулка ...
Ти си в мислите, дори навътре още,
там където то тупти, тупти,
в дните ми и моите нощи -
Да, навсякъде си ти, ти, ти!...
Но и знам, че си отделна личност ...
Денят гъделичка звездите да спят.
Луна избледнява - на слънцето чужда.
Пробуждам се бавно за новият свят,
но сякаш не искам. Не ми се събужда.
Очите ми лепнат пленени от сън, ...
Понякога усещам дъха ти в съня си
събрал аромата на устните ми
и чувам смехът ти след поредния виц
все още огласящ нощите ми.
" Аз просто те обичам и това е" ...