Короната планетата ни бързо окупира
и общуването ни нормално взе да спира…
Набързо онлайн обучението дойде
и своите немалко „жертви“ взе…
Превърна ученето в мелодрама - ...
Искам да валят върху ми, като дъжд в изящна есен
Думи, думи, думи, думи да изпрося тази песен,
Да е тук секунда още, с нея да съм надалече
От спокойните си нощи и мигът да бъде вечен.
Тръгва като полъх нежен от крила на пеперуди. ...
Не питай зимата къде ти е любимата,
като снегът и думите ще се стопят.
Не питай вятъра, от студ е онемял,
безмълвен в себе си що тайни е събрал.
Дърветата не питай, протегнали ...
Сега съм есен, тъжна и унила
не със слънце, а с‘ сребро в косите.
Плодовете щедро съм дарила.
Забързано изнизват ми се дните.
А бях мечта, бях пролет. ...
Аз съм тази, която си тръгва,
тук мирише на теб и на пясък.
Няма драма и думи в излишък.
Няма нужда и обич в остатък.
Твърде дълго отлагах раздялата ...
"Не е Франческа..." - Лука Батисти.
- Какво ми говориш?
Не! Не е Даяна, човече!
Даяна е влюбена в мене и всичко си има!
- Тя беше прекрасна и беше в лилаво облечена, ...
Всичко днес тъне сред разруха
в тази толкоз бедна наша страна.
Това е реалността ужасна, суха,
между богати и бедни има стена.
Мутрите са господари днес, ...
Звездите над нас винаги ще блестят
Далечни, неразбрани и малко свенливи
Към тях поглед насочвам, седнaл в дъжда
Откраднати мигове неповторими
И чудя се често дали там в небосвода ...
Какво се крие в думата Обичам?
Когато само фраза е... измама!
И си остава само куха дума!
Но аз с сърцето цяло я изричам!
Тогава в нея съм самият аз, ...
Подръпнеш ли вибриращата струна,
едва дочуто другата у мен
простенва и заспала древна руна
разчита под снега, от лъч стопен.
Очите огнени на първожрица ...
Ще си запазя болката, която
с пироните си остри наранява.
Не бих я дал за скъпоценно злато,
че моя си е и във мен остава.
О, болка от любов не се продава. ...
Безсъние...
... а как да спиш, когато и Луната
в прозореца ти с клоните подрънва,
и стряска като с изстрели душата
ти – с мислите на тази нощ безсънна!... ...
Какви били са Ева и Адам?
Уж скромни са, а в райските предели,
какви ли са ги вършили, че там,
единствено допускат се умрели?
Животът на Адам опротивял, ...
Лед вън скрипти, на прозореца, в черна
пръст от саксията, крехко и жълто,
стръкче пробива си път и наверно,
слънцето в стаята с него нахълта.
Вдигна от пода прашинки, стотици, ...
И имах правила, и твърди бяха -
непоклатими като хладен камък.
Но моите очи, о, те познаха
в очите ти най- хубавия пламък.
Яви се ти, когато мислех " Вече, ...