Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Последен шанс − 9 🇧🇬

Вече виждах, че Инес се оправя добре с любопитството на хората и хем ми стана смешно, хем ми стана срамно, че е доста устата…Трябва да поговоря с нея. Тръгнахме си, но обещахме, че ще наминем пак. Казах му да ми звънне ако има нужда от нещо.
Имахме седем дни преди операцията. Смятах да прекараме кол ...

di_t

Проза » Рассказы

909 2 7

Карамелка 🇧🇬

Обожавам ваниленокарамелен сладолед с ядки и стафиди. Купувам си кутии по десет килограма, слагам ги във фризера и горещините
не са проблем. Онзи ден, извадих една, но ми се стори доста лека. Разтърсих я и нещо издрънча. Отворих я, а вътре имаше една
прекрасна кукличка с млечнобяло личице и разкошна ...

vale5

Проза » Рассказы, Сказки и произведения для детей

1.7K 8 7

Мълчаливо 🇧🇬

Житото го сейте мълчаливо.
Жънете го с радост и песен.
На брашно го сторете в бяла мелница.
От него хляб замесете с чисти ръце.
Хлябът изпечете бавно и с любов. ...

Eipril

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

672 2 3

Свинско с грах 🇧🇬

Поиска голяма порция в ресторанта, толкова обичаше това ядене, още от малък. Беше му писнало от тези гурмета и префърцунени ястия. Искаше една проста препълнена чиния, порция свинско с грах. От срам ли, от какво, когато се хранеше по ресторанти, като изискан човек с костюм, беше го срам да си поръча ...

honesty

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1K 1 5

В градината на спящата тишина 🇧🇬

Стъпвали ли сте боси по прясно изорана земя? Пръстите ви се свиват в стремежа да запазят равновесието. Изпитвате непреодолимо желание да вдигнете стъпалото си, не заради друго, а защото малките бучки не разтрошена земя ви убиват, като камъчета. Да, и ситни камъчета има, но те са загладени от дългото ...

LiaNik

Проза » Другие

953 11 14

Половината път 🇧🇬

Разстоянието помежду ни се смаляваше и у мен растеше някаква тръпчива, невероятно възбудена сила, готова да полети със скоростта на вятъра.
– По-бързо, де! – командвах през пет минути на шофьора. Беше на моите години, но ми се струваше много смотан и неадекватен. Най-много ме дразнеше да гледам врат ...

exuded

Проза » Рассказы

881 3 6

Страх ме е да те погледна - глава 1 🇧🇬

Глава 1
Гледах се в огледалото с обожание към себе си – прекрасната ми дълга руса коса се спускаше на меки къдрици покрай лицето ми, а сините ми очи бяха нежно подчертани с лек грим. Бях облечена с една от любимите ми летни рокли – черна, с червени рози. Кимнах одобрително на себе си и излязох от ст ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романы

1.7K 5 9

Нелюбовната история на Клара Кралева 🇧🇬

Качих се в асансьора. Натиснах копчето за 13-ия етаж и се облегнах на металната стена. Загледах се през стъклената част към фоайето на сградата. Той стоеше там и гледаше право в мен. Отново онзи поглед. Не изпускаше очи от мен. Този път му отвърнах и аз. Вгледах се право в тъмните му очи.
Дано не ме ...

DPP

Проза » Юмористическая

918 7 24

Из бележките ми 🇧🇬

***
Медиите са безотговорни и жестоки като деца, които бесят котки за забавление.
***
Не можеш да потърсиш телефонния номер на Бог и да му звъннеш, както се пееше в една популярна песен. На небето се звъни... с камбани.
*** ...

МарияДимитрова.67

Проза » Другие

874 9

Аз и Веска - 3 🇧🇬

Поседяхме неколко дни брат, ама ние сме си щурави. Не ни свърташе на едно място. В туй село, не е като в града – пълна скука. Босът ни търсеше и трябваше да кротуваме. Да … ама не - фанахме се да къртим една баня, да свържем мивката с канала и да лепим плочки. Въртим си бизнес. С Дечо пак сме си в е ...

di_t

Проза » Рассказы

685

Тя 🇧🇬

- Стой… Къде тръгна? И какво толкова има по тая земя, че да я погледаш? Отгоре, отстрани, отдолу – все земя. Горички, ливадки, рекички, твари разни… Само гледаш и гледаш… Пък я се пресети, та донеси нещо тук. За обяд, да речем. Нещо тлъстичко, нещо вкусничко… А той само – гледал… Гледката нахранва л ...

генек

Проза » Юмористическая

790 1 10

От деня - 25. 🇧🇬

Пак се поразходих из града. Интересни неща видях. Влязох в един магазин, погледнах щанда за сладкиши и се сетих как се нарича жена, която бие мъжа си. Защото предлагаха курабийки…
После… Тук ще сложа червена точка… Та минах покрай квартален пенсионерски клуб, приютил магазинче. На витрината едни до ...

генек

Проза » Другие

844 1 5

Доктор Вреден - глава 26 🇧🇬

Глава 26
След около час пътуване, Дими отби колата на една бензиностанция и спря. През този един час не си бяхме говорили, тъй като аз продължавах да се чувствам тъжна и объркана, а той не бе направил нищо, за да промени ситуацията. Дими разкопча колана си и слезе. Аз го последвах навън.
– Искаш ли ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романы

1.4K 1 5

Валеж 🇧🇬

Вали и е свирепо, а аз гледам с празен поглед. Гледам и не виждам, защото не съм тук, а там далеч в спомена ми от онази майска нощ, в която седяхме един до друг на онзи диван, в онази хотелска стая. Говорехме и пиехме, а чашите преливаха от истини. Преполовихме бутилката с уиски, а ти тепърва започв ...

prelestna-otrovka

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.2K 1

Вълшебният пръстен (17) 🇧🇬

17. Болницата
Вече живея в болницата. Щом свършат учебните ми часове, отивам при мама. По пътя си купувам геврек или кифла. Свиждането е само два часа, от един до три, но доктор Симов говорил със старшата сестра и тя ми разреши да влизам по всяко време в отделението и да оставам до вечерта. „Тя е вн ...

Джерина

Проза » Повести и романы

1.8K 5 17

Подозрение 🇧🇬

Кошмар, както всяка нощ. Все едно и също, повтарящо се до безкрайност. Емил се покланя на публиката, взема дългия метален прът, прикляква и слага единия му край на челото си. После се изправя и пробва баланса, правейки крачки напред, назад и встрани. Появява се Камелия, стройна и елегантна, облечена ...

Heel

Проза » Рассказы

2K 4

Пази се! 🇧🇬

Ани тъкмо се прибираше вкъщи, когато започна да вали и гърми. Нейните приятели вече бяха по домовете си, защото живееха на центъра, но 18-годишната девойка беше от крайните квартали на града. Тя обичаше да се разхожда, беше енергична, и дъжда в топлия летен ден можеше само да я зарадва, но не и да я ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Рассказы

654 2 1

Последен шанс − 8 🇧🇬

− Прибрах се у дома ни жива, ни умряла. Беше привечер. Взех Инес от съседите и излязохме на верандата. Инес беше вече вечеряла, а аз не бях слагала нищо в устата през деня. Имаше супа от вчера, така че си сложих в една купа да хапна. Преглъщах бавно. Бях гладна, но не усещах никакъв вкус. Нарязах пл ...

di_t

Проза » Рассказы

910 1 7

Пеперуден пламък 🇧🇬

Представи си една нощна пеперуда. Пухкава, скромно оцветена, с две големи кафяви петна, прилични на очи, на двете си крила. Тя е влюбена в един Огън. Огъня проблясва в дъното на стаята в каменната камина. Омагьосана от пропукващото му заклинание, хипнотизирана от червените езици, тя безсилно полита, ...

NorwenaAldren

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.1K 1 2

Завръщане 🇧🇬

Тишината звъни, точно като след буря. Съзерцавам момичето отстрани. Дори и в състоянието каращо я да се държи досущ като себе си, аз я обичам. Тя лежи на леглото срещу огледалото. Оставила е диханието си някъде, където хората живеят без спомен за смърт. Без идея за минало, без мисъл за утре. Тя е пр ...

Plevel

Проза » Рассказы

2.5K 8 20

Стичам се по мислите си 🇧🇬

Стичам се ...по обвивката на мислите си…По кожата ми пролазва нечие внимание. Твоето внимание! Жарките ти мисли чертаят пируети. Нахален си! Стоиш насреща ми и завладяваш с погледа на всесилен господар. Не го сваляш от мен, сякаш очите ти са четката, която отново вае извивките ми. Извайва ги с огъня ...

LiaNik

Проза » Письма, Другие

1.4K 7 15

Розовият диамант 🇧🇬

Каква красота… Голям, блестящ, красив, събиращ слънчевите лъчи в ярък сноп, примамващ окото и с необичайния си цвят, и с изящната си форма…
Не можеше да откъсне поглед от него…
И не знаеше как ще се раздели с това съкровище – ако се наложи. А винаги можеще да се стигне до подобна трагедия. Животът б ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

1K 2 5

От деня - 24. 🇧🇬

Омръзна ми да се появяват на екрана на компютъра радостни съобщения – спечелил съм някаква награда. И да се цъфват редовно – ама имате непотърсена награда, вземайте я...
Играта е ясна, банална, неподходящо тъпа за нормален човек. И на устройващите я би трябвало да е просветнало, че малцина са балами ...

генек

Проза » Другие

987 4

Иконата 🇧🇬

Иконата
Разказ от Георги Гълъбов
От години в семейството ни бе обичай да посещаваме Бачковския манастир на втория ден на Великден. Дядо ми е разказвал, колко трудно са се придвижвали от София с влак до Пловдив и едва намирайки място в препълнения с богомолци скърцащ, изтърбушен автобус, пристигали в ...

vihren

Проза » Рассказы

1.2K 1 6

Генади 🇧🇬

Винаги стърчеше над останалите, така ги виждаше по-отгоре, а като че ли и беше по-близо до небето. Когато говореше с някой по-нисък с поне половин метър, а това се случваше често, се навеждаше да го чуе. При тези си движения, лицето му се изопваше и мускулите му се напрягаха, очите му се присвиваха, ...

honesty

Проза » Рассказы

834 1 1

Среща насън 🇧🇬

Снощи се напих. Ама, много се отрязах, ви казвам.
Едва докретах до леглото и паднах като отсечен бор. Заспах като заклан.
И по едно време сънувам. Сънувам аз че седя в някакъв бар. Само аз и сервитьорката. Хубаво момиче, между другото.
И по едно време до мен се насади някакъв тип. Един такъв попрехв ...

самотния-вълк

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2.1K 3 14

Отново и отново 🇧🇬

1.
Айтор се пробуди от шума.
Тежки късове бетон се разбиваха в останките от настилката под тях.
Отърсвайки се от съня, осъзна, че е под някакъв ръждясал навес, но нямаше спомен как изобщо се е озовал тук. Мястото бе напълно непознато. Поизправи се, потърка очи, отупа прахта от себе си и огледа наоко ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фэнтези

997 1

Вълшебният пръстен (16) 🇧🇬

16. Елеонора
Винаги си тръгвах от Варна във втората неделя на септември. Така баща ми имаше възможност да ме изпрати, а майка ми да ме посрещне. И нямаше нужда да ходя до пощата, за да бия телеграма кога пристигам.
Беше 8-и септември. Майка ми ме чакаше на автогарата с ведра усмивка, но ми се видя б ...

Джерина

Проза » Повести и романы

1.7K 6 13

Дъжд на разстояния 🇧🇬

Защо ли толкава често наминавам към мястото, където ме убиха? Има някаква магия, смътна омая, в обраслите с бъз руини, в черните, обгорели стени със слепи прозорци. И този странен аромат на запустяла, бивша прелест, без срок и ненавременно изтляла, разрушена. Вървя в руините по стъпките на самотата ...

МарияДимитрова.67

Проза

746 1 4

Минчо 2 - Истинска романтика 🇧🇬

-Янче, Янче-е...
Минчо, застанал на прага на Янината спалня, внимателно опитваше да събуди спящата си половинка, шепнейки името и. Облечен в горнище от пижама, което въпреки, че стигаше почти до коленете му и бе поне три размера по-голямо, не успяваше пълноценно да покрие върлинестите му ръце и приз ...

charo

Проза » Юмористическая

1.4K 3 8

Тенденция към сентенции в сенките на седенките 2 🇧🇬

1. Няма да моля неволята. Полетът е във волята.
2. Когато лъкът е цел, целта е стрела – бумеранг.
3. Във всяка част на пътя имаш избор – да продължиш напред или да се върнеш назад, с изключение на началото и края. Освен ако не си на Околовръстното.
4. Призрак броди из Европа, призракът на популизма. ...

МарияДимитрова.67

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

765 3

Парвеню 🇧🇬

Беше смотан и отхвърлен от малък, съучениците му го заобикаляха, а момичетата се хилеха подигравателно, като минеше. Провървя му, но си остана същото комплексирано копеле, като преди. Мразеше жените, когато беше с някоя обикновено, тинейджърка или такава, която не забелязваше изрода в него, се отнас ...

honesty

Проза

903 2

Красива в слабостта си 🇧🇬

Трепереше. Възбудата от преживяната емоционална буря караше мускулите ѝ да се свиват и отпускат в нервни спазми. По нежното чело бяха избили капчици влага, а едната страна на момичешкото лице несвойствено червенееше. Ако човек се вгледаше от по-близо - червеното петно придобиваше отпечатък на полови ...

LiaNik

Проза » Рассказы

988 8 10

Бисери от банковите салони - 15 🇧🇬

Чаровен и приказлив касиер, поради естеството на работа във фирмата му, от няколко месеца ежедневно отчита пари по офисите на една банка, но в различни градове.
При всяко посещение на паричен салон, служителките изискват той да се легитимира с документ за самоличност. Ухилен до уши, касиерът застава ...

xubavka

Проза » Юмористическая

1.6K 1 3

Когато порасна 🇧🇬

На външен вид не приличаше на клошарка. Макар и скромно облечена – тъмносиньо манто, черен панталон – дрехите ѝ бяха чисти, а белите коси, вързани на опашка, падаха на букли върху омотан около врата сив копринен шал. Синьо-зелени, малко тъжни, но живи очи, зад очила с тънка, черна рамка. Семпъл грим ...

Мильо

Проза » Рассказы

2.4K 3 8

Ресторант Чепишев, аз, Иван Голев и другите апапи 🇧🇬

Действието на тези безобидни събития се развива точно преди петдесет години. Тогава на стадион „Раковски” през ден се събирахме да тренираме лека атлетика, че понякога и по-често. Треньорът ни се казваше Петър Ангелов - Бокси, млад човек, национален състезател на четиристотин метра, който имаше мног ...

lubara

Проза » Рассказы

1.4K

Изсипани 🇧🇬

Молитва
- ...Моля ти се, Боже, моля ти се! Нека отслабна, а? Поне с десетина кила...То, вярно, че сферата е висша форма в природата, ама аз съм прекалено идеална... Моля ти се, Боже... Пък, ако не можеш... Ти си знаеш защо... Ако не можеш да ме направиш пак слаба – нека приятелките ми станат също де ...

генек

Проза » Юмористическая

777 4 8

От деня - 23. 🇧🇬

Събота. Ранна сутрин. Няма още 6,30 часа. Но съм се събудил и ставам. Тихичко, защото жена ми спи. И, ако се събуди… Единственият начин да се спре световна война е някой идиот да я почне, когато жена ми спи… Така ще го смота – и войната веднага ще спре, и повече оня няма да посмее дори да помисли за ...

генек

Проза » Другие

826 4

„ Забранено за българи“ - ч.5 🇧🇬

Ооо...Париж...Париж... Добре организирана...лудница...
След дълго лутане по покритите с паве еднопосочни улички, семейството откри дома на своя съгражданин, живеещ от доста време тук, в Париж. Иван- все пак една отворена врата! Иван- една надежда...сънародник!
Двамата мъже, Явор и Иван, останаха в к ...

Соларе

Проза » Рассказы

1.2K 3 11

Черното момиче 🇧🇬

До отпразнуването на седемнайсетия си рожден ден, Роза, беше използвала всички възможни методи, за да избели кожата си. Тя беше малката, красива мулатка – дете на заможни родители – българка и нигериец, и като единствената цветнокожа в градчето, в училище ѝ се налагаше да изтърпява безброй несправед ...

Plevel

Проза

1.3K 12 43

Рассказы и проза современных авторов

Последен шанс − 9 🇧🇬

Карамелка 🇧🇬

Мълчаливо 🇧🇬

Свинско с грах 🇧🇬

В градината на спящата тишина 🇧🇬

Половината път 🇧🇬

Страх ме е да те погледна - глава 1 🇧🇬

Нелюбовната история на Клара Кралева 🇧🇬

Из бележките ми 🇧🇬

Аз и Веска - 3 🇧🇬

Тя 🇧🇬

От деня - 25. 🇧🇬

Доктор Вреден - глава 26 🇧🇬

Валеж 🇧🇬

Вълшебният пръстен (17) 🇧🇬

Подозрение 🇧🇬

Пази се! 🇧🇬

Последен шанс − 8 🇧🇬

Пеперуден пламък 🇧🇬

Завръщане 🇧🇬

Стичам се по мислите си 🇧🇬

Розовият диамант 🇧🇬

От деня - 24. 🇧🇬

Иконата 🇧🇬

Генади 🇧🇬

Среща насън 🇧🇬

Отново и отново 🇧🇬

Вълшебният пръстен (16) 🇧🇬

Дъжд на разстояния 🇧🇬

Минчо 2 - Истинска романтика 🇧🇬

Тенденция към сентенции в сенките на седенките 2 🇧🇬

Парвеню 🇧🇬

Красива в слабостта си 🇧🇬

Бисери от банковите салони - 15 🇧🇬

Когато порасна 🇧🇬

Ресторант Чепишев, аз, Иван Голев и другите апапи 🇧🇬

Изсипани 🇧🇬

От деня - 23. 🇧🇬

„ Забранено за българи“ - ч.5 🇧🇬

Черното момиче 🇧🇬

Очередь