Рассказы и проза современных авторов
Листо на вятъра - 22 🇧🇬
*** 🇧🇬
колкото прегръдката ни позволи.
24.05.19
Вълшебният пръстен (10) 🇧🇬
Най-после изкласихме. И то не как да е, а мощно и стремглаво! Преди нас от четвърто отделение учениците преминаваха в първи клас, а ние се озовахме направо в пети клас. Но с това не се изчерпаха чудесиите в училище. Шестицата беше низвергната и петицата стана отлична оцен ...
Тя и морякът 🇧🇬
Ирина 🇧🇬
В жълтия град 🇧🇬
— Знам кой си — шибнаха го като камшик думите. — Знам кой си в действителност!
Филип К. Дик "Война на реалности"
Жълтият вятър подгони жълтия смях от очите на дневните статуи. Въздухът се превърна в ск ...
Тобовци – продължение 🇧🇬
Декорът е същият, както в началото.
Идва Циганката. На гърба си носи цедило, в ръката – чанта. Оставя чантата, сваля внимателно цедилото, в което има повито в пелени бебе, поставя го на земята и се приближава до оградата на Ружа. Слага ръце, като фуния, около устата си и вика приглушено.
ЦИГАНКА ...
Кроулистът (21) 🇧🇬
Достояние 🇧🇬
в приказка без щастлив край.
Даде обет за мълчание,
за да те слуша без да разваля
тишината. ...
Майсторът на килими от разрушения град 🇧🇬
- Сигурно е мноого голяма приказка!- предположи Виктор и двамата започнаха да тършуват в калъфката. За тяхно учудване, извадиха малко килимче, на което беше изобразена камила ...
Приятелка 🇧🇬
- Хубаво ти е тук! - каза - Семпло, но е малко старо обзавеждането!
Ния скромно наведе глава.
- Да, не мога да с ...
18+ Насилие 🇧🇬
Сутрешната мъгла се стелеше около панелните блокове . Слънцето немощно се опитваше да пробие надвисналата мараня от въглеродни изпарения.
Хората, които обитаваха кутийките си от бетон и стомана, палеха колите си и се пръскаха по пътните артерии на града, без да обърнат внимание как тази сивота се ...
Три... 🇧🇬
След дъжда - Част Първа 🇧🇬
Лицето ѝ беше с грим, както обикновено. Съвсем леко подчертано, колкот ...
Сабине - българката 🇧🇬
Вълшебният пръстен (9) 🇧🇬
ДО
ДРУГАРЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ВЪРХОВНИЯ СЪД – СОФИЯ
М О Л Б А ...
Приятели от фронта 🇧🇬
Разказ от Георги Гълъбов
Куршумите, като разсърдени оси минаваха на сантиметри над главите им, или като тежки дъждовни капки се забиваха в насипа пред тях. Експлозиите от артилерийски снаряди и миномети тресяха земята непрекъснато. После към тази какафония се присъедини и съскащия ...
Пази, Боже, от Видини очи 🇧🇬
Свещта гореше с висок пламък, чийто връх димеше и кадеше нагоре към купола на малката черквица. Нажеженият и разтечнен восък капеше върху ръцете на молещата се. Цветната кърпа засенчваше челото на жената и странно играещите димни сенки лазеха по лика и, сякаш да изгонят све ...
Любов и жарава 🇧🇬
Две... 🇧🇬
За глупостта 🇧🇬
Листо на вятъра - 21 🇧🇬
– Ами вече е истински – това, което видя. Само че в бъдеще ще имаме повече свободно време, в което ще можеш да пишеш, поне до началото на сн ...
Небесен психотерапевт 🇧🇬
Екзистенциално под въпрос 🇧🇬
Изгубеното злато 🇧🇬
Лятото вече си отиваше и човекът се радваше на суровата красота на този край. Само този, който е прека ...
Хан Тервел - мълчаливият 🇧🇬
Топло утро, ден обикновен 🇧🇬
Скритото злато на монаха 🇧🇬
Бeглецът - последна част 🇧🇬
завардят летището заради нас. Винаги мислех логично. Освен това докато разнищят нещо ченгетата ...
След дъжда - Предговор 🇧🇬
Aз 🇧🇬
Вдишах дълбоко, за да изпълня гърдите си с увереността, която липсваше на гласа ми. Вгледах се в сериозните, леко уплашени очи от другата страна на огледалото.
– Аз. Съм. Щастлива. – повторих ясно и отчетливо. Стараех се да звуча уверено. Но в гла ...
Единение на сивотата 🇧🇬
Счупената роза 🇧🇬
Синът на просяка - 2 🇧🇬
Някъде там, в един от мно ...
Вълшебният пръстен (8) 🇧🇬
В онази септемврийска сутрин на 1951 година нищо не предвещаваше нови сътресения в живота ни. Учебната година беше започнала и си течеше спокойно. Приготвих се за училище и влязох в дрешника, за да се среша пред голямото огледало на гардероба. Сплетох косата си на две плитки и ...
Боуговара (Каш Кая) 🇧🇬
(Каш кая)
Приказен разказ (фентъзи новела) от Номад
Ако от птичи поглед съзреш реката,
дъхът ти ще спре! ...
Импресии в сезони (смърт) 🇧🇬
Едва се изправих - през болка. Капките дъжд лъщяха по прозореца. Долу снегът се топеше и блестеше с проста красота. Умираше под топлите длани на слънцето. Ще бъдем ли и ние така красиви, когато се стопим зад белите стени на този онкологичен център?
Лято
Тихо е, душно е. Една котка мърка върху ...