Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Просто една мисия - 1 глава (Наруто фенфик) 🇧🇬

Глава първа
Шикамару бягаше...
- Наруто...!
- Ух... да - отвърна момчето и се заозърта за приятеля си.
- Тсунаде-сама те вика... мисля, че ще е за мисия. ...

shmatity

Проза » Фантастика и фэнтези

3.1K 2

Закъснелият E-mail 🇧🇬

ЗАКЪСНЕЛИЯТ E - MAIL
- И какво ще правиш сега без мен - питаше Ема с онова ехидно изражение, което той мразеше от дъното на душата си?
- Чекии, чекии ще правя - отвърна Мартин с възможно най-самодоволната и подигравателна физиономия, на която бе способен.
Тя затръшна външната врата с такава сила, че ...

kontekokorko

Проза » Рассказы

1.6K 2

Лепкав мрак 🇧🇬

Лепкав мрак
Нощта бе топла и задушна. Тънък и остър, лунният сърп бе заспал дълбок сън, а звездите около него образуваха ярка мрежа от блестящи кристалчета. Четири фигури вървяха по неравен лъкатушещ път в покрайнините на малкото градче. Дърветата наоколо сякаш се извръщаха след групата, а ни една н ...

4orap

Проза » Рассказы

1.2K

Писъкът на Дивата 🇧🇬

Писъкът на Дивата
Никога човек не би бил толкова истински, ако не се е докосвал до природата с целия неин антураж от нюанси, форми и образи. Може би не е трудно човек да го направи, но когато изведнъж усети, че нещо го тласка към нея с неудържима сила е по-добре да се откаже, защото когато природата ...

icohim

Проза » Рассказы

1.2K 6

* * * 🇧🇬

Искам да извикам, искам да ме чуят!
Искам да счупя хиляди кристални чаши,
за да видиш на колко парченца е пръсната душата ми!
Останах на 19, а минаха хиляди луни и хиляди слънца,
не мога да видя сянката си на стената пред мен ...

spazito

Проза » Другие

1.3K 1

Писмо до теб 🇧🇬

"Знаеш ли, че още си мисля за теб? Всеки ден, щом мина през мястото, където съм те срещал някога.
Не бих казал, че съм добре. Само споменът за теб ме поддържа жив. А когато и той избледнее, какво ще правя?
За мен ти си остана единствената. Все още си мечтая за момичето с големите кафяви очи, което с ...

сТеЛчЕ

Проза » Письма

1.9K 2

Моето родно място 🇧🇬

Моето родно място - прекрасен кът от България
(съчинение)
Родното място не е географска точка от картата на България. То е място, където човек вдишва първата си глътка въздух. Мястото, където казва първата си дума и прави първата си стъпка. Това е мястото, където лети на крилете на детството си. В т ...

peti_bel

Проза » Другие

11.1K 1

Деликатности от нашенския манталитет 🇧🇬

Или кратък наръчник как да (не) се държим с жени в деликатно състояние (бременност).
С носталгия си припомням не дотам далечното минало, когато да си бременна беше състояние на почит, уважение, и най-важното - тяхното засвидетелствуване от околните. Умилявам се, припомняйки си как хората се чувствах ...

Mili4ka

Проза » Юмористическая

2.2K 9

Звярът 🇧🇬

Беше на пътя повече от шестнадесет часа, може би минаваше един след полунощ, по магистралата се виждаха само дългите фарове на преминаващите автомобили. След десетина километра се налагаше да завие по второстепенен път, тук почти нямаше движение. Всичко беше пусто, но най-празно бе сърцето му. Той б ...

sofist

Проза » Рассказы

1.7K 1

Колко въпроса събира една салфетка? 🇧🇬

Колко въпроса събира една салфетка?
Това ли е? Изгаряща прегръдка, безпаметен миг, застинал само в няколко секунди. Искра, пожар, не, експлозия! Само аз и тя. И две тела.
Красота, страст, буря, апотеоз.... и НИЩО. Край .
Къде съм аз, къде е Тя? Къде е чувството извън плътта? Празнота. И аз се нося в ...

Zasukan

Проза » Другие

1.2K 1

Проститутката на Вилхелм (последна, редактирана версия) 🇧🇬

И всяка нощ тя беше там.
На улицата.
На ъгъла.
Под лампата.
И всяка нощ тя ги съзерцаваше тайничко. Звездите! Ама кой ли ги гледа тях... А като малка си мислеше, че това са светулки, които показват пътя на някое изгубено зайче. Колко се е лъгала... Те просто си седят там, самотни... точно като нея. ...

FaLLeN^AnGel

Проза » Другие

1K

Признание 🇧🇬

Хей, ти каза, че искаш истината? Е, добре, слушай ме сега. Ще ти разкажа всичко.
Когато ти си тръгна, мили, знай-много ме болеше, че си отиваш. Искрена съм, може би не ти показах,че съм тъжна онзи ден на улицата. Но бе така, мили. Когато побягнах по поляната, една сълза се стичаше по лявото ми око - ...

*Dark_Girl*

Проза » Письма

1.3K 4

Съдби 🇧🇬

Кап, кап, кап... Кап, кап, кап... Кап, кап, кап, кап, кап, кап...
Дъждът постепенно се усилваше. Хората се разбягаха по главната улица кой накъдето свари - към близкия МОЛ, спирка, бирария, държейки над главите си най-разнообразни неща - дрехи, торбички, раници. Един-двама имаха чадъри. Ето ги и оне ...

H1rMi

Проза » Рассказы

1.3K 1

Стъкълце 🇧🇬

Имало едно време... или поне така започват приказките - тези с щастливия край. Но има ли такива и в исинския живот? Както и да е...
Имало едно време един влюбен младеж. Толкова влюбено момче не е имало никога. Мислел единствено за любимата си: за тъмната и коса с цвят на кестен, за топлите й като ка ...

fantasy__

Проза » Рассказы

1.4K 5

А ако утре мен ме няма? 🇧🇬

"Лека нощ, обич моя, до утре"- думите, които ми казваш всяка вечер преди сън, а след това затваряш телефона.
Колко обичам тези думи, какво невероятно спокойствие ми носят. Те ме утешават всяка вечер, когато не си до мен, когато не съм сгушена в твоите прегръдки. Добре ми е, защото знам, че има утре. ...

auaila

Проза » Письма

4.9K 1 5

През пустинята 🇧🇬

Вече трети ден се влача сам през пустинята без храна, а последната глътка вода изпих тази сутрин, сега мъкна празната манерка с надеждата да намеря някъде вода и да си налея. Не, не си мислете, че съм се юрнал безотговорно да прекосявам пустинята без необходимата подготовка; до преди три дни бях час ...

Bersek

Проза » Рассказы

868 1

Бум 🇧🇬

БУМ
Дълбълдън! (Силен тропот по входната вратата)! Дълбълдън! Предупреждавам те спри с експериментите, защото въздухът около къщата ти отново придоби онзи синъо-зелен цвят. Отговор нямаше, отвътре се чуваха само стари ретро парчета, които ученият обичаше да слуша.
Морис поблъска още малко масивната ...

GLAVATA

Проза » Рассказы

1.6K

Звярът в красавицата (Дневникът на една умираща надежда) - Част 4 🇧🇬

Звярът в красавицата
(Дневникът на една умираща надежда)
- Част 4 -
Аз и Ти...
Стоим от двете страни на едно и също огледало и се оглеждаме един в друг. Иска ми се да се протегна към теб, за да те докосна, но така ме е страх, че ще се порежа на острите му нащърбени ръбове... ...

Heart_of_Fire

Проза » Рассказы

1.6K 6

Споделено 🇧🇬

Обади се, че ще дойде след дежурство - дано е преодолял комплексите си - ризата му била каре, а не райе, пък и от подмишниците понамирисва, не е успял да вземе душ и още нещо банално... гледам го в очите с все по-непознат цвят, ей сега, казвам си, ще предложи вечеря, а после нещо необуздано, а то... ...

СОЛАР

Проза » Другие

1.1K 6

Леко конфузни ситуации 🇧🇬

Леко конфузни ситуации
Тъкмо приключвах последния том от знаменитото си произведение на тема „Възход и падение на демокрацията в република Мбадунга" и възникнаха особени проблеми. Най-напред жената, която следеше работата ми изкъсо, се намеси в решителния момент и ме скастри:
„Ама то това нещо няма ...

radi.

Проза » Рассказы

1.4K 16

Майсторство 🇧🇬

Има нещо по Пътя ти, което никой не може да ти даде, никой не може да те научи и то е това, което ще те прави майстор в избраната от теб дисциплина.
Въпреки че и Шира, и Ръмжачът бяха тук, тази нощ думата бе взел вълкът, който иначе рядко говореше, особено толкова дълго, а обикновено даваше думата н ...

Bersek

Проза » Рассказы

843

Бъди с мен 🇧🇬

Бъди с мен
Ако се съдеше по красотата на човек за неговата душевна доброта, то Франсоаз Оливие бе едно от най-добрите същества на този свят. Разкошните тоалети, с които всекидневно се обличаше, бяха така наречената й „отличителна марка". Всеки, дори случайните минувачи по „Ла Мартин" още отдалеч поз ...

blumi

Проза » Рассказы

1.3K 1

Сбогом 🇧🇬

Гледам слънцето и ясното небе и се питам дали и при теб времето е такова. Въпреки че ярките лъчи се мъчат да стоплят замръзналата земя, те само навяват спомени. Реже ме студеният вятър на болката и тъгата, на спомените за приятелството. Ти просто замина в един такъв хубав слънчев ден. Вярно, че не б ...

bugsbunny1108

Проза » Другие

1.2K

С дъх на горски теменуги - 2 част 🇧🇬

Съпроводена от лекия южен вятър и унесена в сладките си момичешки мисли, Виктория бързо стигна до любимото си кътче в хладната, просторна гора. Отново седна там, където сядаше всеки следобед и отново опря гръб на същото дърво, на което го правеше всеки ден. Но през другите дни тя се отпускаше и се у ...

devilkin_f

Проза » Рассказы

1.2K 1

Любов, война и разкаяние 🇧🇬

Червеникавото небе притъмняваше. Беше горещо и нямаше жива душа. Алекс се огледа уплашено. "Какво е това място, по дяволите?" - помисли си той.
Последното, което помнеше, бе смъртния му миг. Електрически стол. За терористите дори това бе милост. Поне не го измъчваха, както някои от другите заловени. ...

сТеЛчЕ

Проза » Рассказы

1.5K 6

С дъх на горски теменуги - 1 част 🇧🇬

Тя стоеше на тревата, опряла гръб на едно дърво и прегърнала коленете си. В гората беше толкова тихо, че тя чуваше собствения си дъх, излизащ на пресекулки от алените й устни. Наоколо беше толкова зелено и чисто, че тя сякаш забравяше името си с всеки поглед, насочен към околната природа. "Виктория, ...

devilkin_f

Проза » Рассказы

1.2K

Загуба 🇧🇬

Сълзите се стичат по мрачното лице. Очите, кръвясали гледат тъжно в нищото. Тялото стои замислено. Душата чувства самота. Вятър подухва леко и разнася из света историята на момиче загубило най-добрата си приятелка. Всички чуват безпомощният й зов. Чува го дори и момичето, което й беше приятелка. Две ...

garfi_94

Проза » Рассказы

1.2K 2 1

Пътуване към обратната страна на вината 🇧🇬

Светлините на гарата се отдръпваха бавно. Влезе в първото празно купе - метна раницата на багажната мрежа и се отпусна... Развиделяваше се, но само навън. Вътре в него тъмното си беше свило гнездо и не го напускаше. Влакът приспивно и монотонно тактуваше по релсите: "тук-там", "тук-там"...
И както в ...

Довереница

Проза » Рассказы

1.7K 15

За теб ... 🇧🇬

Какъв си ти сега? Какво те накара да се промениш? ДАли бях аз или моето държане? Дали бяха постъпките ми, толкова грешни, че всички ме осъждаха?Мислиш ли, че съм го искала? Мислиш ли, че исках да те нараня и да те накарам да ме мразиш?
Май сама трябва да си отговоря на тези въпроси, защото ти не иск ...

bugsbunny1108

Проза » Письма

1.7K 1

Монолог на един съвременен Бай Ганьо 🇧🇬

МОНОЛОГ НА ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН
БАЙ ГАНЬО
На днешно време е модерно да членуваш в партия някаква или движение. Аз да не съм по-изостанал от другите, че да стоя настрана и да си давам вид на аполитичен.
Реших и аз да съм кат` хората и да си осигуря топло местенце в некоя партия.
Хубаво, ама те зеха, че из ...

кумеца

Проза » Юмористическая

4.3K 10

Един ден в Париж... 🇧🇬

Отново слънцето се опитва да пробие мрачните облаци и както всяка сутрин е трудно да предвидя „какво ще бъде времето днес"... затова слагам дънки, една тениска, взимам си якето и „отивам в центъра".
Докато се блъскам в RER-а с разни „цветнокожи" си задавам въпроса „всъщност... къде съм?". Все още е ...

svetleto

Проза » Рассказы

3.1K 2

Моето спокойствие в 9 здравословни хапки 🇧🇬

Моето спокойствие в 9 здравословни хапки
1. Една хапка хубава мисъл.
2. Една хапка радост.
3. Една хапка благопожелание.
4. Една хапка смях. ...

pavli

Проза » Другие

1.2K 7

Изповед на един активен потребител 🇧🇬

Както си шарех в нета, открих един сайт за лично творчество. Супер! И аз едно време съчинявах стихове, даже още си пазя тетрадката. Избрах едно стихче и го пратих в сайта. Беше нещо от рода:
О, защо, приятелко, ти ми го отне?!
Толкова го аз обичах!
Защо злата съдба така ме прокле?
Ден и нощ аз в нег ...

feia

Проза » Юмористическая

2.5K 27

Писателят 🇧🇬

Кой беше този мистериозен мъж? Във входа бабките го наричаха с обидни имена. Казваха, че е болен, че е недъгав. Дори умствено нестабилен. Няколко човека го наричаха Писателят, но никой не знаеше името му. Пощенската кутия на апартамент № 14 не бе отваряна с години. Името беше откъснато от вратичката ...

Rx-Ende

Проза » Рассказы

1.6K 1

Кафето като измерител за любовта ми 🇧🇬

Бях доста малка, когато се научих да пия кафе. В началото, признавам си, не ми допадна много, но го пиех дори на сила, защото за мен това беше нещо, което всеки възрастен човек прави. А никой не трябва да се изненадва, че на възрастта на прехода - 14 години всяко малко момиченце иска да бъде вече же ...

auaila

Проза » Рассказы

2.7K 5

Произведено: 07.06.07 Срок на годност: 01.08.08 🇧🇬

- Ето ти от любимите кифлички.
- ОТНОВО? Нали ти казах - не обичам кифлички. Пък и не ям сладко, нима не помниш? Престани да ги разнасяш тези кифли - вече са мухлясали.
Ах, как
мразя!
Мразя, да ...

Vyrtina

Проза

909 1

Сърцето на Санела 🇧🇬

Санела беше на двадесет години, когато се запозна с Киро. Една вечер го срещна в дискотеката и от този ден, вече една година бяха заедно. Макар да беше на тридесет и две години, Киро я правеше щастлива. Никога не й показваше явно любовта си, но държеше на нея и правеше всичко възможно тя да го разбе ...

сТеЛчЕ

Проза » Рассказы

1.6K 1

понякога... 🇧🇬

Понякога те мразя адски много, понякога държиш се с мен сурово.
Понякога ми иде да крещя, да чупя, хапя и летя, понякога просто те обичам на инат.
Понякога си много лош, понякога обсипваш ме с любов...
Понякога треперя като лист пред теб, а нощем чакам да заспиш, за да те гледам, дори и в малките ча ...

migli4ka

Проза » Другие

1.4K 1

Инцидент 2 🇧🇬

Започнах да я посещавам всеки ден. Винаги ми се усмихваше, когато идвах и очевидно й беше приятно да си говорим, но сякаш нещо я притесняваше. Имаше нещо, което стоеше между нас и може би затова често се случваше да изпаднем в неловко мълчание. Отначало си мислех, че се тревожи за бъдещето и е прите ...

Heel

Проза » Эротическая

1.7K 1

Възможно ли е възпитание на чувствата? 🇧🇬

Възможно ли е възпитание на чувствата?
(есе)
За да се отговори на този въпрос, първо трябва да се изясни представата за думата „чувства". Според някои психолози, понятието „човешки чувства" може да се дефинира така:
„Човешките чувства са като контейнер, разделен на две секции. Първата е настъпателна ...

котето92

Проза

2.1K 3

Рассказы и проза современных авторов

Просто една мисия - 1 глава (Наруто фенфик) 🇧🇬

Закъснелият E-mail 🇧🇬

Лепкав мрак 🇧🇬

Писъкът на Дивата 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Писмо до теб 🇧🇬

Моето родно място 🇧🇬

Деликатности от нашенския манталитет 🇧🇬

Звярът 🇧🇬

Колко въпроса събира една салфетка? 🇧🇬

Проститутката на Вилхелм (последна, редактирана версия) 🇧🇬

Признание 🇧🇬

Съдби 🇧🇬

Стъкълце 🇧🇬

А ако утре мен ме няма? 🇧🇬

През пустинята 🇧🇬

Бум 🇧🇬

Звярът в красавицата (Дневникът на една умираща надежда) - Част 4 🇧🇬

Споделено 🇧🇬

Леко конфузни ситуации 🇧🇬

Майсторство 🇧🇬

Бъди с мен 🇧🇬

Сбогом 🇧🇬

С дъх на горски теменуги - 2 част 🇧🇬

Любов, война и разкаяние 🇧🇬

С дъх на горски теменуги - 1 част 🇧🇬

Загуба 🇧🇬

Пътуване към обратната страна на вината 🇧🇬

За теб ... 🇧🇬

Монолог на един съвременен Бай Ганьо 🇧🇬

Един ден в Париж... 🇧🇬

Моето спокойствие в 9 здравословни хапки 🇧🇬

Изповед на един активен потребител 🇧🇬

Писателят 🇧🇬

Кафето като измерител за любовта ми 🇧🇬

Произведено: 07.06.07 Срок на годност: 01.08.08 🇧🇬

Сърцето на Санела 🇧🇬

понякога... 🇧🇬

Инцидент 2 🇧🇬

Възможно ли е възпитание на чувствата? 🇧🇬

Очередь