Мода & Ема Мароне - Като във филм
-----------------------------------------------------
Autori: Francesco Silvestre (Kekko)
------------------------------------------------------------------
Автори: Франческо Силвестре (Кеко) ...
Най-добрите години от живота ми,
сияйни и и поразмити,
те просто се плъзнаха по силния Дунав
и изчезнаха под сянката на крепостта.
Години на лъвове, вина и макове ...
Не обичам януари
Не обичам януари нито белите зимни дяволи.
Във всеки сняг виждам същите следи,
следи от малки стъпки, номер тридесет и кой знае,
които тихичко те напускат. ...
Синко... смътен е споменът за майка ти...
Добра сянка над яслата...
Но ти започна да помниш твърде късно...
Слушам трепета на ангелите...
Може би това ще ми помогне да я намеря? ...
Какво ще изцери изплаканите ни слепи очи.
Когато огнените небеса убиват звездите.
И всяка дума в спиралният вихър
е само грешно слънце, горчива загуба.
Измъкни ме оттук. ...
Бих искал да живея с теб,
бих искал да открия света с теб.
Искам да съм тук, за да ти избърша всяка сълза.
И за всяка усмивка да напиша нова песен.
Ти си всичко, от което се нуждая ...
Какво, либе, искаш да ми кажеш?
Какво ми, либе, говориш?
Кажи ми всичко, но недей да не ме мразиш.
Аз това, аз това не мога да преживея.
Аз това, либе, не искам да го знам. ...
На средата на морето малка лодка с гребла,
отнесена така далеч, не знае да се върне.
Без вятър, без вълни, тя заплакала
и какво да прави, капитана се озова за помощ.
Далматинка малка, мрежи е хвърлила, ...
Говорят, че обичаш някакъв бохем.
На някакъв скитник си втора жена.
А аз съм луд от отровата ти.
И се моля пред святата икона, моя любов!
А аз съм луд от отровата ти. ...
В края на декември двехилядната.
Студен, нает апартамент.
Аз чакам тя да се събуди.
След това може да започне деня.
Хората се радват на празниците. ...
Когато се прибрах вкъщи, заключих вратата.
И всичко ми изглежда черно.
И отчаянието започва да ме стиска.
Страх ме е от това.
И тогава клекнах до стената. ...
Няма да ходя в киното
защото няма кой да дойде с мен.
Хората се целуват, посяват семена,
сладко е и на гладкото платно.
Не смея да изляза на улицата, ...
Излизаш понякога и аз мечтая сам.
Признавам си, че не се получава, но се опитвам.
И пак идва Ре-минор.
Промъква се като крадец по струните.
В ръцете ми подава твои дребни вещи. ...
На възглавницата будувам... Нощен страж съм,
като стар и уморен рицар.
За който всеки път от съкровищницата на небето
остава само една лунна жълтица.
Под доспехите трепери плаха сърна. ...
Стих над всички - Джордже Балашевич
Има стих, изглежда много прост.
Стих над всички, стих висок като мост.
Да надскочи, да преброди
историята, която никъде не води. ...
Двайсет и първи. Нощ. Понеделник.
Мержелее Москва под мъгла.
Съчинил си е някой безделник,
че любов на света е дошла.
И от леност ли, тягост ли, мъка, ...