chvassilev
223 резултата
ТАНЦ
Танцувам лунен валс със вечерта
под звуците на нощния оркестър
звездите с бални рокли от тъга
завъртат леко дансинга божествен ...
  545 
НАДЕЖДА
Вървя през време бездуховно
съдбата хванал под ръка
а мислите летят виновно
и после гаснат в пепелта ...
  562 
НОЩ
Нощта играе с нашите души
подръпва струните им чрез луната
и тъжен лебед пак ще загнезди
във клоните на самотата ...
  546 
СЪДБА
Минават хиляди лица
в живота ни горчив и кратък
едни оставят в нас следа
и ярък грапав отпечатък ...
  529 
ЖЕЛАНИЕ
Забождам времето с карфици
на пясъчния ми часовник
но литват дните като птици
рисувани от стар художник ...
  569 
ВРЕМЕ
Ефирен облак спуска се над нас
разтваря се във времето греховно
дъждът отмива лунната ни страст
споглеждаме се мило и виновно ...
  601 
ВЕЧЕР (2)
безлунна вечер е обгърнала света
забулила е морното му тяло
почуква пак самотната тъга
а времето далеч е отлетяло ...
  561 
Нощта невидима се спуска
покрива малкия ни свят
докосва ни със лунна ласка
поръсва ни със звезден цвят
подръпва струните минорни ...
  575 
Стоя замислен и смирен
пред собствения храм духовен
душата ми е в тъмен плен
и чувствам се пак аз виновен
дали суетен съм – не знам ...
  496 
Летя спокойно над гората
усещам вятъра смутен
а красотата на Земята
е някъде далеч под мен
духът ми птица е крилата ...
  480 
Под булото на вечерта
очи притварям и заспивам
чрез силата на мисълта
на мило място аз отивам
По уличките на едно градче ...
  523 
Отивам на любимото ми място
което е закътано в гората
по пътя стар – отбивка вдясно
и после в манастира на душата
Поемам по пътеката позната ...
  485 
Стоя пред слънчевия диск,
смирено гледайки Земята,
от царството на светлината
ме лъха огненият бриз...
  448 
Вървя по слънчева пътека
на склон уханен и красив
ели и борове – полека
редят се край поток игрив
и синьо пламъче в тревите ...
  554 
Душата ми усмихната и нежна
се рееше свободна като мисъл,
полюшваше са бавно и небрежно
като балон от вятъра понесен.
Не знаех откъде е тази сила, ...
  602 
Самотен воин – скитник бял,
забулен, тайнствен, устоял
на хиляди жестоки битки,
върви по пътя опустял
и вече – много уморен, ...
  593 
Вървя забързан към гората
по пътя леко каменист
а спомените във душата ми
пренасят ме във свят по-чист
И сякаш пак съм тук – но вече ...
  489 
Старинен замък. Повей плах.
Невидим пламък. Вълшебна прах.
Път блазнещ - тайнствено зовящ
Забулен в лунния си плащ.
И странен пътник – конник бял ...
  468 
Омайна вечер. Въздухът трепти.
Светулки блеснали - оставящи следи.
Липата стара е разстлала аромат
в загадъчен и омагьосан свят.
И като морски фар - последните лъчи ...
  600 
Седя на пустия ти бряг
и гледам синьото ти тяло
и в приказното огледало
откривам целия ми свят
  524 
Зелени клони. Полумрак.
Мъждукащ пламък. Полъх слаб.
Усойно място. Мъглив килим
като разстлан над мъховете дим.
Невидим тайнствен силует ...
  544 
Усмивка мила. Игриво пламъче във нежните очи.
Гласът е галещ, ръцете топли и мека светлина струи.
Прекрасна вечер, потръпващ мрак.
Светулчен облак, полъхващ хлад.
  498 
Денят лениво се събужда. Красив е - леко недоспал.
Усещам полъха на вятъра, игрив и малко натежал.
И къс от облаче в ръката ми стои и се просмуква в мен.
Приятно е. Прекрасен допир - звучащ като познат рефрен.
И много, много тишина. Лъчи, погалващи Земята. ...
  625 
Предложения
: ??:??